Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Свекървата на Елизабет, лейди Грей, ме посреща на вратата, великолепно облечена в рокля от тъмносиньо кадифе, с коса, подредена в две големи плитки от двете страни на главата, което придава на кръглото ѝ лице вид на три големи кифли, изложени в хлебарски дюкян. Тя ми прави сдържан, изпълнен с достойнство реверанс.
— Толкова се радвам, че дойдохте да бъдете с дъщеря си по време на оттеглянето ѝ в очакване на раждането — казва тя. — Раждането на първото ми внуче е изключително важно събитие за мен.
— И раждането на моето за мен — казвам, изтъквайки претенциите си с наслада, защото съзнавам, че това ще бъде син на моята дъщеря, мой внук и потомък на Мелузина. От семейство Грей той ще получи единствено името, а за него аз вече платих със зестрата на Елизабет.
— Ще ви заведа до стаята ѝ — казва тя. — Отредих ѝ за раждането най-хубавата спалня. Не съм щадила нито труд, нито разходи за раждането на първото си внуче.
Къщата е просторна и красива — признавам им това. Трите стаи на Елизабет гледат на изток към Тауър Хил, и на юг към стария параклис. Всички капаци са затворени, но през пролуките проблясва есенно слънце. Стаята е затоплена с хубав огън от дебели пънове, и добре обзаведена с голямо легло за спане, по-малко легло за почивка през деня, стол за гости, и пейка по протежение на стената за жените, които ѝ правят компания. Когато влизам, дъщеря ми се надига от дневното легло, и аз виждам в нейно лице малкото момиче, което обикнах, посрещайки го първо от всичките си деца, и красивата жена, в която се е превърнала.
Тя е огромна и тромава: смее се на изражението, което се изписва на лицето ми, когато виждам колко е наедряла.
— Знам! Знам! — възкликва и се притиска в обятията ми. Прегръщам я внимателно, заради големия ѝ корем между нас. — Кажи ми, че не са близнаци.
— Казвам ѝ, че е момиче, щом го носи толкова ниско и широко — казва лейди Грей, като влиза зад нас.
Не я поправям; ще имаме достатъчно време да видим какво е бебето. Прегръщам разширилото се тяло на Елизабет, а после обгръщам лицето ѝ в дланите си.
— По-прекрасна си отвсякога.
Вярно е. Лицето ѝ е закръглено, а златистата ѝ коса е потъмняла малко, след цяло лято, прекарано на затворено, но изящната красота на чертите ѝ, фино очертаният нос и веждите, съвършената извивка на устата са по-прекрасни, отколкото в моминските ѝ години.
Тя прави малка нацупена гримаса:
— Само вие си мислите така, почитаема майко. Не мога да минавам през вратите, а Джон напусна леглото ми преди три месеца, защото когато лежа, бебето ме рита толкова много, че се движа насам-натам цяла нощ и той не може да спи.
— Това скоро ще свърши — казвам. — И е добре, че малкият има силни крачета. — Притеглям я обратно към леглото за почивка и повдигам краката ѝ. — Почивай си — казвам. — Само след няколко дни ще имаш достатъчно работа.
— Смятате ли, че ще е само след дни? — пита лейди Грей.
Поглеждам Елизабет.
— Още не мога да определя — казвам. — Пък и това е първо дете, на него ще му трябва време.
Лейди Грей ни оставя, обещавайки да изпрати хубава вечеря веднага щом се стъмни. Елизабет изчаква вратата да се затвори след нея, и казва:
— Ти каза „него“, каза „на него ще му трябва време“.
— Така ли? — усмихвам ѝ се. — А ти как мислиш?
— Направих врачуването с венчалния пръстен — казва тя нетърпеливо. — Да ти кажа ли какво показа?
— Дай да опитам — казвам, развълнувана като момиче. — Нека да опитам с моя пръстен.
Изхлузвам венчалния пръстен от пръста си и свалям от шията си тънка златна верижка. Слагам пръстена на верижката, мислейки с възхита каква благословия е да гадая за дъщеря си, за да разбера какво ще е нейното бебе. Спускам верижката над корема ѝ и чакам да увисне неподвижно. „По часовниковата стрелка — значи е момче; в обратната посока ли е — значи е момиче“ — казвам. Без да го местя, пръстенът се раздвижва, отначало бавно, като от полъх на вятър, а после по-уверено, въртейки се в кръг. В посока на часовниковата стрелка.