Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
– Защо? – настоя Лор.
– Защото аз казвам така.
– Още не е време за срещата.
– Тя иска да види родителите си. Ще настоява.
– Е?
– Мисли, че има да доказва нещо. Ще бъде упорита.
– Леле, колко мило! Дори няма нужда да говоря – измърках. Наистина са чувствах така. Роидан вадеше най-лошото в мен. Той ме беше осъдил предварително, също като Роуина.
– Излъчваш емоции днес. Емоционалните хора са непредвидими, а ти си по-непредвидима от повечето по принцип. Освен това – Риодан изглеждаше развеселен, – Джак изгражда имунитет към Гласа на Баронс. Настояваше да те види. Каза, че ще вземе кралицата за заложница, ако не те доведем при него. Не се тревожа за безопасността на кралицата. Рейни я харесва, а Джак харесва всичко, което харесва Рейни. Но съм обезпокоен, че може да спори с нас до смърт.
Усмихнах се леко. Ако някой можеше да спечели, това беше татко. Избутах Лор с рамо. Ръката му се стрелна като решетка около врата ми и ме спря.
– Погледни ме, жено! – изръмжа той.
Обърнах глава и срещнах погледа му ледено.
– Ако той ти каже нещо за нас, ще те убием. Разбираш ли? Една дума и умираш. Така че, ако се чувстваш много нахакана и защитена, защото Баронс обича да те чука, помисли пак! Колкото повече му харесва да го прави, толкова по-вероятно е един от нас да те убие.
Погледнах нагоре към Риодан.
Собственикът на „Честър“ кимна.
– Никой не уби Фиона.
– Тя беше парцал.
Избутах ръката му от врата си.
– Разкарай се от пътя ми!
– Бих предложил да го излекуваш от малкия му проблем, ако искаш да оцелееш – каза Лор.
– О, ще оцелея.
– Колкото по-далеч от него, толкова по-безопасно.
– Искате ли да намеря Книгата, или не?
Отговори Риодан:
– Не ни пука дали Книгата е навън. Или че стените са паднали. Времената се менят, ние продължаваме.
– Тогава защо помагате с ритуала? В’лане каза, че е поискал ти и Лор да се заемете с другите камъни.
– Заради Баронс. Но ако той прошепне една дума за себе си, ти си мъртва.
– Мислех, че той ви е шеф.
– Така е. Той създава правилата, по които живеем. Но все пак ще те отнемем от него.
„Ще те отнемем от него.“ Понякога бях толкова тъпа!
– И той го знае.
– Веднъж вече се наложи да го направим – каза Лор. – Кастео не ни е казал и дума оттогава. Казвам, че е време да го преживее. Минаха хиляда шибани години. Какво струва една жена?
Вдишах бавно и дълбоко, докато пълните усложнения от това, което току-що беше казал, попиваха в мен. Затова Баронс никога не отговаряше на въпросите ми и никога нямаше да отговори. Знаеше какво щяха да ми причинят, ако ми каже – каквото и да са направили с жената на Кастео преди хиляда години.
– Няма нужда да се тревожиш за това. Не ми е казал нищо.
– Все още – каза Лор.
– Но по-важното – казах, гледайки нагоре към Риодан, – аз няма да питам. Нямам нужда да знам – осъзнах, че е истина. Вече не бях обсебена да намеря име и обяснение за Джерико Баронс. Той беше, каквото беше. И нищо не беше в състояние да го промени. Нито пък това, което чувствах.
– Така казва всяка жена в някакъв момент. Запозната ли си с приказката за Синята брада?
Разбира се. Той беше искал от жените си само едно – никога да не поглеждат в забранената стая, където държал телата на всичките си бивши съпруги, които бил убил за това, че са поглеждали в забранената стая.
– Жените на Синята брада не са имали живот – огледах го. Те също така са били контролирани прекалено сурово и безскрупулно. – Колко сте отнели един от друг? Толкова, че мразите да се гледате? Дали веселата банда от братя не се е превърнала във вървяща, говореща, безсмъртна Студена война?
Лицето му се втвърди.
– Събличай се, ако ще се качваш!
Изгледах го.
– Дрехите ми са прилепнали.
– Не подлежи на преговори. Всичките. Нищо, освен кожа.
Лор скръсти ръце, облегна се на стълбите и се засмя.
– Има страхотен задник. Ако имаме късмет, ще носи прашки.
Белокосият мъж се разтърси от смях.
– Никога не сте карали някой да се съблича преди – казах.
– Нови правила – засмя се Риодан.
– Няма...
– Да видиш родителите си, ако не го направиш – отряза ме той.
– Не искам да ги виждам, ако трябва да съм гола. Мама никога няма да се възстанови.
Той показа къса роба.
– Планирал си го! – задник!
– Казах ти. Нови правила. Не можем да сме прекалено внимателни с кралицата тук.