Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
И след това ме накара отново да започна да рисувам.
Не съм много сигурна колко време е минало, но с периферното си зрение забелязвам, че лекарят излиза от стаята. Обаче Кейт остава вътре, затова аз оставам навън.
Накрая виждам две сестри да бутат празна носилка на колела в стаята на Джеф и няколко минути по-късно го изкарват. Сигурно го карат за операцията. Обаче аз не се изправям. Не искам да ме виждат. Само наблюдавам Кейт как тръгва с него по коридора на път към асансьора, как после се привежда над него и как русата й коса пада като завеса над тях, докато го целува. А след това той изчезва — пъхват го в асансьора и го отвеждат в операционната.
А после аз съм до нея — така, както обещах. Предлагам й да излезем навън, за да се поразходим, и й казвам, че всичко ще бъде наред и тя не трябва да се притеснява.
— Всичко с него ще бъде наред — казвам й сигурно за милионен път, докато седим навън на една пейка в малката градинка и пием кафе. „Между лошото кафе и болниците сигурно има универсална зависимост“ — казвам си аз, докато изпивам горчивата утайка от пластмасовата чашка.
— Да, знам — отвръща ми тя за милионен път. — Няма начин.
Гледа невиждащо чашата си, прехапва устни, а после, най-неочаквано, забелязвам как една самотна сълза се търкулва по бузата й и топва в кафето й. Само една сълза, но напълно достатъчна. Не си спомням кога за последен път съм виждала сестра си да плаче. Всъщност не съм сигурна изобщо да съм я виждала да плаче, когато и да било.
Вторачвам се шокирано в нея, а после от гърдите й се изтръгва ридание.
— О, Луси, ами ако не е наред? Ако се е разпространило? Ако… — Не довършва, неспособна да изрече тази дума.
— Всичко ще бъде наред — изричам тихо. — Операцията ще бъде успешна!
— Ти откъде знаеш? — обръща се гневно към мен тя. — Ами ако той не е добре? Ами ако се окаже в онзи малък процент, който не оцелява?
Примигвам уплашено, но се държа.
— Джеф е борец! — отсичам. — Не е просто някакви си случайни пет процента! — Налагам си да звуча непреклонно и уверено. — А и само човек от стомана може да бъде женен за теб!
Тя подсмърча и пряко сили се усмихва на шегата ми.
— Досега нито за момент не съм си позволявала да мисля за подобна вероятност — признава почти виновно тя. — Защото от мен се очаква да издържам. От мен се очаква да се грижа за всичко и всички.
— Напротив, никой не го очаква от теб — изричам тихо, но с твърд глас аз. — И не е необходимо да се правиш на силна.
— Нищо подобно! Всички го очакват! Мама и татко, в работата ми, всички. — Прави пауза, а после си преправя гласа и цитира: „Попитайте Кейт“, „Оставете това на Кейт“, „На Кейт може да се разчита“. — Въздъхва дълбоко.
— Да, тук си напълно права — отбелязвам с чувство на вина аз. — Обаче не е честно спрямо теб. Не би трябвало да очакваме от теб да се грижиш за всички ни, но това не зависи само от нас, но и от теб — допълвам. — Просто трябва да ни кажеш, че не можеш. И да престанеш да поемаш толкова товар на гърба си.
— Но ако аз не се намеся, всичко ще се разпадне!
— Не можеш да бъдеш сигурна! — възразявам аз.
— Напротив, така е! — отрича упорито тя.
— Хубаво де, дори и така да стане — нека си се разпада!
Кейт ме поглежда втрещено.
— Говоря ти съвсем сериозно, Кейт! Какво ако се разпадне? Да не е въпрос на живот и смърт, а? — И в мига, в който тези думи напускат устата ми, ми идва да си ги върна обратно. — О, боже! Извинявай! Не исках да кажа точно това! Аз и моята голяма уста…
— Не, права си! — прекъсва ме тя с решително махване на ръка. Сивите й очи се впиват в моите. — Неистина не е въпрос на живот и смърт. И нищо от тези неща няма кой знае какво значение. Нито опитите ми да стана съдружник, нито обучението за тъпия маратон, нито дали да избера сиви или бели плочки за кухнята… — Не довършва и поклаща глава. — Всичко това е суета, Луси! — продължава да реди, но по-скоро на себе си, отколкото на мен. — Била съм толкова глупава! И сляпа на всичко отгоре! Да отдавам значение на толкова много незначителни неща, да се притеснявам за какво ли не, да се тревожа за кариерата си… Всичко това няма никакво значение без Джеф! Той е единственото нещо на света, което има значение за мен! Без него нямам нищо! — Поглежда ме. Очите й блестят, а лицето й е на петна от сълзи. — Никога през живота си не съм се проваляла, в нищо. Винаги съм била пълна отличничка. Трудех се дълго и упорито и получавах желаните резултати, вземах си изпитите, пробягвах маратони и печелех повишения. Защото всичко това е толкова просто. Даже почти лесно. И разбираемо. Ала в реалния живот не е така. Всичко е плод на случайността. За рака няма нито причина, нито основание и независимо колко се старая, независимо от това какво правя, не мога да променя това положение на нещата. Тук съм напълно безсилна! — Поклаща тъжно глава. — За първи път през живота си не знам какво да направя.