Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
С благословията на Магда аз си тръгвам от работа по обяд и се насочвам към болницата, където с Кейт сме се разбрали да се чакаме. Според нея това била една от най-добрите болници и аз въобще не се съмнявам в това. Доколкото познавам сестра си, в момента, в който са поставили диагнозата на Джеф, тя е включила изцяло на издирвателен режим, за да намери най-доброто лечение, най-добрата болница, най-добрия лекар. И си е поставила за цел да се превърне в експерт по всичко, което има да се знае, за рака на тестисите.
Както и може да се очаква, тя ме посреща във фоайето, сграбчила няколко папки с подбрани тематично цветове, и куфарче, преливащо от хартия.
— Какво има там? — питам и правя опит да я прегърна.
— Проучвания — отговаря делово тя и посреща прегръдката ми с обичайната си скованост.
Съпругът на сестра ми може ида има рак, но очевидно не е необходимо да се разчувстваме толкова по този въпрос.
— Къде е Джеф? — озъртам се наоколо.
— Отиде в тоалетната. Много е нервен — отговаря тя по начин, от който аз разбирам, че „нервен“ е твърде меко казано. — Казах му, че това е една напълно рутинна процедура. Ето, имам всички статистически данни! — И размахва зелената папка. — Според едно скорошно проучване, направено от Националния раков институт, ако ракът не се е разпространил извън тестиса, шансовете за оцеляване са деветдесет и пет процента!
„Ами останалите пет процента?“ — крещи едно гласче в главата ми, само че този път е адски ужасено. Обаче аз решително го заглушавам.
— Всичко ще бъде наред — кимвам.
— Разбира се — кимва и тя. — В това няма съмнение.
— Здравейте, дами!
И двете се обръщаме едновременно, за да видим как Джеф крачи по коридора към нас. Откакто го видях за последен път, е отслабнал още повече и аз се опитвам да не позволя на шока си от вида му да се изпише по лицето ми. Приближавам се към него и го прегръщам.
— Често ли идваш тук? — обръща се към мен той с типичния си ирландски хумор.
Разсмивам се и отбелязвам:
— С тази ли фиксирана фраза свали сестра ми?
— О, не! Тя ме фиксираше! — отвръща той и й се усмихва дяволито.
— Как пък не! — вирва гордо глава тя. — Спомням си го съвсем ясно! Беше на едно парти за Хелоуин и ти ме попита дали някога съм се целувала с ирландец!
— А ти какво отговори? — питам сестра ми, развеселена от техния семеен спор. Никога досега не бях чувала тази история.
— Отговорих: „Да, няколко. Докато работех за юридическата кантора на Макграт в Дъблин.“
Изрича го толкова невъзмутимо, че не мога да не се разсмея. Такава си е моята Кейт. За всичко си има отговор — дори и когато става въпрос за флиртуване.
— А ти какво направи? — обръщам се към Джеф, на когото очевидно тази история много му харесва.
— Ами, сещаш се — цапнах я по главата с тоягата си и я завлякох в моята пещера.
— Нищо подобно! — тросва Кейт, чиито феминистични принципи безсъмнено се чувстват обидени.
— Права е, не беше така — съгласява се с усмивка той. — Аз й казах, че никога досега не съм целувал красива руса англичанка и я попитах може ли.
Настъпва пауза, през която двамата си разменят погледи.
— Голям романтик си! — изрича накрая тихо сестра ми и лекичко му стисва ръката.
Наблюдавам ги. Двамата са мила картинка. Тя не се предава, въоръжена както винаги с цветните си папки, деловия си костюм и непреклонността си, а той — готов всеки момент да се разпадне, с неизбръснато лице и очи, които издават страха му. Двама души, за миг откъснати от всичко на света, докато около тях голямата машина на болницата ври и кипи.
— Та като стана въпрос за романтици — обръща се внезапно Джеф към мен, — чух, че преди няколко вечери си се опитвала да спасиш някакво коте и си имала известни неприятности.
О, по дяволите!
— Неприятности ли? Какви неприятности?
За пореден път се уверявам, че ушите на сестра ми са като детектори за метал. Долавят и най-дребното отклонение и автоматично започват да пищят.
— Никакви неприятности! — бързам да отрека аз.
— Имам двама приятели в Девето районно управление — продължава Джеф. — Един от тях забелязал името ти, факта, че си англичанка и се запитал дали нямате някаква роднинска връзка с Кейт. — Намигва ми. — Нямах представа, че в семейството сме си имали и престъпник!