Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Открих я! — провиквам се победоносно в телефона аз. И се оказва, че съм доста развълнувана.
— Страхотно! — възторгва се и Робин.
— Само дето не ми изглежда отворено — допълвам, докато натискам бравата и установявам, че е заключено.
— Може би просто в момента Уаканда гледа на някого — обяснява Робин. — Натисни звънеца!
— Окей. — Натискам звънеца, но после спирам, защото забелязвам листче, залепено за витрината. — Чакай малко! Има някаква бележка!
— Бележка ли? — изненадва се искрено Робин. — И какво пише на нея?
Привеждам се към витрината.
— Е? — чака Робин.
— „Затворено поради непредвидени обстоятелства“.
В другия край на линията настъпва тишина.
— И това ако е гадателка! — промърморвам на глас.
— Сигурна ли си, че си на правилното място? — пита озадачено Робин.
— Абсолютно! Номер четирийсет и три. Точно до обувния магазин с пурпурната тента — повтарям указанията й.
— Просто не разбирам — сумти Робин. — Трябва да има някаква грешка.
— Единствената грешка е моето идване тук — отговарям. Чувствам се като пълна глупачка. Обръщам се и тръгвам обратно по улицата към станцията на метрото. — Беше права — идеята не беше никак добра. Не знам какво съм си мислела.
— Мислеше си за Адам — напомня ми приятелски Робин.
При споменаването на името му отново ме заболява някъде вътре.
— В такъв случай просто трябва да престана да мисля за него — промърморвам примирено. — Той и без това сигурно вече не може да ме понася.
— Глупости! — провиква се бясно Робин.
Отдалечавам телефона си от ухото и го поглеждам изненадано. Никога досега не бях чувала Робин да вика бясно.
— Ти наистина ли побесня преди малко? — питам накрая.
— Да, наистина — отговаря тя, вече с обичайния си спокоен глас. — Защото си е така — той не те мрази! И ти не трябва да се предаваш!
— Благодаря! — усмихвам се на загрижеността й аз. — Знам, че се опитваш да бъдеш мила и да ми помогнеш, но мисля, че съм го изгубила — допълвам тъжно.
— Добре де, в такъв случай какво ще направиш, ако изгубиш и нещо друго? — отвръща тя, като отказва да се поддаде на негативността ми. — Примерно ключовете си, както стана при мен онзи ден?
— Ами… — Новата тема ме кара да се замисля за момент. — Вероятно ще се опитам да проследя стъпките си отзад напред, за да се сетя къде съм била, когато те за последен път са били у мен.
— Хубаво. Дай тогава да проследим вашите стъпки с Адам! — отсича бързо тя. — Кога за последно го видя?
— След нашата среща, когато се скарахме.
— И защо се скарахте?
— Защото Нейт влетя в апартамента и Адам остана с грешно впечатление.
— Нейт! Именно! — натъртва Робин. — Точно той е причината за всичко това! Което ще рече, че преди всичко и най-вече трябва да прекъснеш връзката си с Нейт веднъж завинаги!
— Не ми казваш нищо ново — въздъхвам. Днес пак получих ново пропуснато обаждане от него, а после ми се наложи да се откажа напълно от гледане на телевизия, защото всеки път, когато включа телевизора, дават „Тлъсти мангизи“.
— Говоря ти напълно сериозно, Луси! Иначе този проблем никога няма да се разреши и още отсега можеш да се откажеш от всичко! — Изсмива се. — Това е като в китайската медицина — не се лекува симптома, а причината. А в случая причината сте вие с Нейт!
Докато вървя по улицата и я слушам, не мога да не призная, че за човек, който вярва в ангели, тя говори адски разумно.
— Трябва да приключиш с всичко това! — допълва решително.
— И как предлагаш да го направя? — въздъхвам отчаяно. — Стратегията не сработи. Нищо не сработи.
— Вярно е — съгласява се неохотно тя. Настъпва пауза, през която чувам в далечината телевизора.
— Какво гледаш? — питам разсеяно.
— „От местопрестъплението“. Подготвям се за срещата с новата група по барабани, но реших да погледам пет минути. Тъкмо съм на онази част, където те се връщат на местопрестъплението, за да получат някои отговори… — Прекъсва и изведнъж се провиква: — Божичко, това е!
— Кое и какво? — питам, като междувременно вдигам ръка, за да спра едно такси — глезенът ми вече надава вой от толкова търчане напред-назад.
— Това означава, че трябва да се върнете обратно във Венеция!
Едва не изпускам телефона.