Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
Ала старата, оправна Кейт е заменена от жена с безпомощно изражение, която с мократа си, отпусната коса и пижамата си изглежда с десет години по-стара и която седи послушно на дивана, прегърнала чашата си с уиски.
След известно време вдига очи към мен и прошепва:
— Смятам вече да си лягам, Луси. Чувствам се напълно съсипана.
Кимвам и промърморвам:
— И аз ще дойда с теб.
— О, не е необходимо. Добре съм си и сама… — отговаря автоматично, но после не довършва, като че ли едва сега осъзнава, че изобщо не е добре.
— Ще бъде както когато бяхме малки — увещавам я аз. — Спомняш ли си как понякога спяхме заедно?
— За да можем да си разказваме тайните под юргана на светлината на фенерче — усмихва се тя.
— А посред нощ ти ме изритваше — ухилвам се аз. — И аз бях принудена да се върна в собственото си легло, което беше студено като лед.
— Бях отвратителна по-голяма сестра, нали? — промърморва засрамено тя.
Аз се разсмивам и отвръщам:
— А аз бях доста досадна малка сестричка!
Отиваме в спалнята им. Тя е пълна противоположност на моята. Абсолютно подредена, в мек бежов цвят, с перфектни линии и набухнати възглавници.
— Сега единственото, което ни липсва, е фенерчето — прошепвам, докато се вмъквам под завивките.
— Както и няколко тайни — прошепва ми в отговор тя. Обръща се към мен и потърсва очите ми в мрака. — Искаш ли да чуеш една?
Кимвам, с което й давам знак да продължи.
— Тайната е, че животът може да се промени само за един миг. Единственото, с което разполагаме, е тук и сега, настоящият момент. Никога не отлагай да кажеш на някого какво изпитваш към него и не приемай, че той просто знае — защото може и да не го знае, а после вече да бъде твърде късно!
Разбирам, че тя говори за себе си и Джеф, но въпреки това усещам, че в известен смисъл думите й са актуални и за мен.
— Обичам те, Кейт!
— И аз те обичам, Луси!
Тя се обръща и аз я прегръщам — така, както правехме някога и докато дишането й става все по-дълбоко и по-дълбоко, аз оставам будна и мисля за тайната й. И размишлявам за нея почти цяла нощ.
Трийсет и пета глава
— Трябва да ми помогнеш! Искам да говоря с Адам! Налага се!
Това е на следващата сутрин и след като оставих Кейт пред болницата, за да прибере Джеф, аз се втурнах при Робин в лечителския център, където тя работи.
— Защо? Кой е този Адам? — просъсква притеснено тя.
И няма как да не е притеснена. Току-що влетях в кабинета й, където тя е в процес на пробождане с игли на полугол мъж. Нямам представа кой беше по-изненадан — аз, Робин или голият мъж, който най-внезапно получи игла там, където не очакваше.
— Мъжът от галерията. Онзи, който ме доведе от полицейския участък!
Робин прекратява възмутеното размахване на дрънчащите си от гривни ръце и на бузите й избиват две огромни червени петна. Все още се чувства виновна, задето едва не ме арестуваха.
— Ходихме на среща и в един момент стана много зле… Не срещата, разбира се. Срещата беше идеална. Просто стана едно ужасно недоразумение заради Нейт и…
— Нейт? — наостря уши тя.
— Не ти ли казах? Той беше във Винярд и ние спахме заедно…
— Спали сте заедно? — ококорва се ужасено тя.
— Само в буквалния смисъл на думата, не в другия. Обаче Адам остана с грешно впечатление и стана голям скандал и сега той отказва да отговори и на обажданията, и на имейлите ми, а после видях сестра си в болницата и…
— В болницата?
Като никога Робин е изгубила ума и дума и гласът й се свежда само до ехо.
— Та тя ми каза, че никога не трябва да чакам, за да кажа на някого какво изпитвам към него, защото може никога и да не получа повече този шанс, а аз искам да кажа на Адам какво чувствам към него! — завършвам и най-сетне си поемам дъх.
— Аууу! — достига до нас нечий глас. — Сериозна работа!
И двете се обръщаме едновременно, за да видим покрития с игли мъж. Той лежи на леглото по боксерки и ни гледа ококорено.
— Извинявайте, аз ей сега! — побързва да се извини Робин, избутва ме от стаята и затваря вратата зад гърба си. — Луси, защо едва сега ми казваш всичките тези неща? — пита, скръствайки укорително ръце пред гърди.
— Ами защото ти си имаше достатъчно проблеми на главата. И двете си имахме — въздъхвам и оборвам унило глава.