Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
Никога не съм виждала сестра си толкова изгубена и уплашена и това започва да ме тревожи не на шега. Откакто се помня, тя винаги ми е била опора — голямата, силна сестра. Никога досега не съм я виждала нито уплашена, нито объркана и до този момент изобщо не съм си давала сметка, че всъщност съм приемала всичко това за даденост. Тя винаги се е грижела за мен и сигурно съм намирала известно успокоение в това да знам, че мога да се замесвам в каквито си искам каши и да бъда колкото си искам уплашена или разстроена, защото си имам голяма сестра, която е винаги до мен, за да ме измъква от кашите, да отупва прахта от мен и да оправя нещата. Ако ще и с намръщена физиономия или нетърпелива въздишка.
И в този момент си давам сметка колко много съм негодувала срещу нея заради това. Заради живота й, който ми се е струвал толкова перфектен и идеално подреден. Защото при Кейт нещата никога не се объркват. При нея всичко се нарежда добре. Тя никога в нищо не се проваля и винаги получава онова, което иска — било то хубава коса или отлични оценки на изпитите. В сравнение с нея съм се чувствала абсолютна повлекана. Животът й ми е изглеждал толкова регулиран и спокоен, емоциите й — овладени. Не съм сигурна дори дали някога е била с разбито сърце. После срещна Джеф, ожениха се и оттогава насам си живеят щастливо и доволно. При Кейт всичко ми е изглеждало толкова лесно.
А се оказва, че изобщо не е било лесно. Че никога не е било лесно. Тя просто е смятала за свое задължение да бъде силна и да ми бъде опора — и през целия ми живот досега ми е била такава. Сега очевидно е дошъл моят ред да й бъда опора, да стана силна вместо нея. Не мога да не го направя!
Слагам ръка на раменете на Кейт и я прегръщам. И за първи път през живота си тя не се сковава и не се отдръпва.
Да, ще й бъда опора!
В продължение на няколко секунди оставаме така, под топлите лъчи на късното следобедно слънце, без да казваме нищо. А после се връщаме в болницата, за да чакаме. След известно време доктор Коулман излиза и ни казва, че Джеф е излязъл от операционната, че операцията е била лесна, но ще го оставят за тази нощ в болницата заради ефектите от упойката.
— А междувременно ви предлагам, млада госпожо, да се приберете вкъщи и да си починете! — отсича той твърдо към Кейт. — Ще се видим утре!
Той се обръща, за да си тръгне, но тя го спира.
— А кога ще разберем дали всичко се е махнало?
— Резултатите от патологията ще излязат след два дена.
— Значи тогава ще можете да определите типа на рака и фазата, в която сме го хванали, така ли?
За момент той изглежда неподготвен за нейната прямота, но очевидно забравя, че сега говори обученият медик, а не съпругата Кейт.
— Да — кимва накрая. — Както и от какво по-нататъшно лечение ще има нужда, ако изобщо има.
— А смятате ли, че той ще се оправи?
Това вече е уплашената съпруга. Някъде под всичките папки и прямотата на деловата жена се крие тя и надеждата й е почти осезаема.
Доктор Коулман се замисля. Сигурно са му задавали този въпрос хиляди пъти. Накрая поставя ръка на рамото й и казва:
— Нека засега запазим позитивната си настройка, става ли?
И си тръгва.
Предлагам на сестра си да я изпратя до вкъщи и този път тя не спори с мен. Само нямо поклаща глава и ми позволява да поема контрола над ситуацията. Намирам такси и му казвам адреса. Когато се прибираме у тях, аз й пълня ваната, правя й чаша чай, а после размислям и я заменям с нещо по-силно. На кого въобще му е хрумнала тази глупава идея в подобни моменти да предлага чай?
Тя безмълвно изпълнява всичко, което й се казва. Старата, оправяща се с всичко Кейт сигурно би направила някакъв коментар относно пакетчетата от чай, които забравям в мивката, или хавлиената кърпа, която й избирам от шкафа, или за мръсните ми обувки, които съм забравила да събуя и с които тъпча красивия й килим.