Истинската история за носа на Пинокио [bg]

Преди да заспи, той полежа в леглото и с помощта на лист хартия и молив се опита да въведе някакъв ред в този толкова важен в случая прованс26.

Не беше толкова просто, тъй като вече беше станало доста късно и му се налагаше да затвори едното си око, за да вижда какво пише.

„Провансът“, изписа Бекстрьом на най-горния ред и го подчерта с двойна линия, тъй като неволно се беше сетил за онзи режисьор и за цената на неговите пантофи от тюленова кожа.

„Предишни собственици“, помисли си Бекстрьом, докато пишеше и за по-сигурно дръпна една черта и под това заглавие. Първо Николай II, след това Алексей и Мария Павловна.

Накрая принц Вилхелм. След това той ги номерира от едно до четири, записа годините, които намери в книжата, кош Йегура му беше изпратил, и за по-сигурно направи допълнителни бележки, които можеше да са от полза за хората, не толкова сведущи в историята. След Николай записа „Последният император на Русия“, след Алексей — „хемофилик и най-вероятно със забавено умствено развитие поради близкородствен брак“, след Мария Павловна — „най-богатата кучка“ и също така „Командващ торпедоносец“ след принц Вилхелм. Сега вече всичко беше тип-топ. Оставаше един прозорец от близо петдесет години между смъртта на принц Вилхелм през лятото на 1965 година и неговата собствена успешна експедиция само два дни по-рано.

Определено малкият принц трябва да е бил този, който е получил музикалната кутия, след като принц Виле е гушнал букета. Та нали той е чичо на неговия баща, така се получава, уточни Бекстрьом и отпи голяма глътка от нощния си грог, докато допълваше списъка на притежателите с най-вероятния пети собственик, „Негово Величество кралят на Швеция Карл XVI Густав“, написа Бекстрьом, с което завърши историческата част на своя тежък труд.