Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
— Светулки — обясни ми Рис.
Дребните, синкави сферички, струпани по извивките на всяка ниша, блещукаха като нощно небе. Даже… Светлинките по високия таван, които бях сметнала за елфически… всъщност бяха светулки. Бледосинъото им или тюркоазено сияние, копринено като лунни лъчи, озаряваше скъпоценностите с древния си, тих огън.
— Избери си една — прошепна в ухото ми Рис.
— Светулка ли?
Той гризна ухото ми.
— Умницата ми тя! — Върна ме при стената с корони, всяка от тях толкова различна от другата, също като човешкия череп. — Избери си онази, която пожелаеш.
— Не мога просто… да си взема корона.
— Напротив, можеш. Всичките ти принадлежат.
Вдигнах вежда.
— Нищо подобно.
— По закон и традиция всички скъпоценности тук са твои. Продай ги, претопи ги, носи ги. Твоя воля.
— И не те интересува какво ще сторя с тях?
Махнах към съкровището, струващо повече от някои кралства.
— Ами, имам любими бижута, които бих те убедил да запазиш, но… Всичко е твое. До последния скъпоценен камък.
Очите ни се срещнаха и знаех, че той също си спомня думите, които му бях прошепнала още преди месеци — че всяка частица от още незарасналото ми сърце му принадлежи. Усмихнах се и погалих рамото му, преди да тръгна към стената с корони.
Някога, в двора на Тамлин, се бях ужасявала при мисълта, че трябва да нося корона. Настръхвала бях от нея. С Рис обаче от самото начало някак я приемах. Като че една малка част от мен открай време съзнаваше, че тук ми е мястото: до него като негова равна. Негова кралица.
Рис килна глава, сякаш в знак на съгласие — виждаше мислите ми и ги разбираше. И той самият винаги бе знаел.
Сега, докато слизаше по стълбището на градската къща, той мигом впи поглед в короната на главата ми. И емоцията, която превзе лицето му, беше толкова силна, че накара Мор и Касиан да извърнат свенливо очи.
Бях позволила на короната сама да ме призове. Не я бях избрала заради вида й или заради удобство, а защото долових притегателната й сила, също като с пръстена в колибата на Тъкачката.
Короната ми беше от сребро и диаманти, изваяна с форми, наподобяващи спираловидни съзвездия и различните лунни фази. Заобленият й връх завършваше с полумесец от масивен диамант, обграден от две избухващи звезди. А в комбинация с лъскавата рокля от Звездопада…
Рис слезе по стълбището и взе ръката ми.
Победителят Нощ и Звездите Вечни.
Ако той беше сладкият, смразяващ кръвта мрак, аз бях плахата светлина, която само неговите сенки можеха да прояснят.
— Нали тръгвахте? — обади се от горната част на стълбището Неста.
Свиках силите си, откъсвайки очи от Рис.
Неста беше облечена в тъмносиня рокля, не носеше бижута, а косата й беше вдигната и също бе без всякакви украшения. Но с поразяващата й красота май не й бяха нужни. Като да окичиш лъв със скъпоценни камъни. И все пак, да се яви така облечена…
Сестра ми тръгна надолу по стълбището и когато всички останали замлъкнаха, осъзнах…
Надникнах възможно най-дискретно към Касиан.
Двамата не се бяха виждали отпреди Адриата.
Воинът обаче я огледа бегло и се обърна да каже нещо на Азриел. Мор ги наблюдаваше изпитателно — предупреждението, което беше отправила към сестра ми, сякаш звънтеше нямо помежду им. А Неста, Майката да ме прокълне, като че ли си го спомняше. И овладя думите, несъмнено парещи на езика й, тръгвайки кротко към мен.
Сърцето ми едва не спря от шок, когато спря пред мен и ми каза:
— Много си красива.
Примигнах насреща й.
— Това, Касиан — обади се Мор, — трябваше да кажеш преди малко.
Той измърмори нещо, което се престорихме, че не чухме.
— Благодаря ти — отвърнах на Неста. — Ти също.
Тя само сви рамене.
— Защо си се облякла толкова хубаво? — притиснах я аз. — Нямаше ли да се упражнявате с Амрен?
Усетих как вниманието на Касиан се плъзва към нас, как всички поглеждат към сестра ми.
— Идвам с вас — отговори тя.
Глава 42
Никой не каза нищо.
Неста само вирна брадичка.
— Не искам… — За пръв път я виждах да се препъва в думите си. — Не искам да ме запомнят като страхливка.
— Никой не би си го помислил — уверих я тихо.
— Аз бих! — Неста обходи всички ни с поглед, прескачайки единствено Касиан. Не за да го обиди, а… за да избегне очите му. В които се четеше одобрение. И нещо повече. — Някога войната ми беше далечна. — Обясни тя. — Но вече… вече не е. Ще им разкажа… какво ми се е случило. Ако само така мога да ви помогна.