Двор от крила и разруха

Предната вечер, броени часове преди уречената дата, най-сетне се достигна до взаимно съгласие — срещата щеше да се състои в Двора на Зората. Той се оказваше най-близо до центъра на земите ни и тъй като Калиас, Великият господар на Зимата, не допускаше никого в територията си след издевателствата на Амаранта, това беше единственото място в непосредствена близост до неутралната земя по средата.

Рис и Тесан, Великият господар на Двора на Зората, бяха в сравнително добри отношения. Зората почти странеше от конфликти, макар че като един от трите Слънчеви двора поначало клонеше към другите два. Тесан не беше толкова силен съюзник, колкото Хелион Заклинателя от Двора на Деня, но все пак достатъчно могъщ.

Това не спря Рис, Мор и Азриел да се съберат около масата в трапезарията на градската къща в нощта преди срещата, за да обсъдят всяко възможно късче информация, научено за двореца на Тесан — всички възможни клопки и капани. И маршрути за бягство.

Едва се удържах да не закрача нервно из стаята, да не попитам дали рисковете не надхвърлят ползите. Толкова неща се бяха объркали в Хиберн. Толкова неща се объркваха в момента из целия свят. Всеки път, проговореше ли Азриел, чувах болезнения му рев, когато онази ясенова стрела прониза гърдите му. Всеки път, оспореше ли Мор някой аргумент, я виждах как отстъпва пребледняла от краля. Всеки път, поискаше ли Рис да чуе моето мнение, го съзирах коленичил в кръвта на приятелите си, умолявайки краля да не прекъсва връзката ни.

От време на време Неста и Амрен спираха упражненията си във всекидневната, колкото Амрен да се намеси в разговора ни със съвет или предупреждение относно срещата. Или за да нахока сестра ми да се съсредоточи, да се старае повече. Докато тя самата продължаваше да се рови из Книгата.

„Още няколко дни“, бе отсъдила Амрен, когато Неста се оплака от главоболие и отиде да полегне. Още няколко дни и сестра ми, благодарение на мистериозната си сила, вероятно щеше да придобие нужните умения. Стига обаче, бе добавила Амрен, тя самата да смогнеше да разшифрова навреме набелязаната част от Книгата. След това тъмнокосата елфа ни бе пожелала лека нощ, заричайки се, че отива да чете, докато очите й не прокървят.

Като се имаше предвид колко ужасяваща беше Книгата на Диханията, може би не се шегуваше.

Почти не докоснах вечерята си. И почти не мигнах цяла нощ, гърчейки се между чаршафите. Накрая Рис се събуди и изслуша търпеливо опасенията ми, докато не избледняха до сенки.

Зората пукна и докато се обличах, утрото разцъфна в сух, слънчев ден.

Независимо от намерението ни да разкрием истинската си същност на срещата, решихме да се явим с обичайните си облекла: Рис в любимия му черен жакет и панталон, Азриел и Касиан в илирианските им брони с лъснати до съвършенство Сифони. Мор се беше отказала от типичната си червена рокля в полза на тъмносиня със същите прозирни ивици и разкроени ефирни поли, но в тази имаше нещо… сдържано. Царствено. Тоалетът на принцеса.