Двор от крила и разруха

Елфът се поклони, а гладката му бронзова кожа беше свежа и красива.

— Насам, Велики господарю!

Дори гласът му бе приказен като първия златист проблясък на хоризонта. Рис отвърна на поклона му с леко кимване и ми предложи ръката си.

Тръгвайки след нас заедно с Неста, Мор прошепна:

— Ако някога ти хрумне да ни строиш нов дом, Рис, използвай този за вдъхновение.

Рис й хвърли учуден поглед през рамо. Касиан и Азриел изсумтяха тихо.

Надникнах към Неста, докато прислужникът ни водеше не към свода в другия край на верандата, а към спираловидното стълбище, виещо се нагоре по голата фасада на една от кулите.

Сестра ми изглеждаше също толкова чужда на мястото тук, колкото всички нас — с изключение на Мор.

Ала… по лицето й се четеше удивление.

Същинско удивление от замъка сред облаците, от тучния пейзаж далеч под нас, осеян с червените покриви на малки селца и прорязан от пълноводни, искрящи реки. Злачна, вечна природа, грейнала от магията на лятото.

Зачудих се дали и моето лице бе придобило това изражение в деня, когато за пръв път видях Веларис. Пропито със смесица от почит и гняв в добавка с прозрението, че светът е толкова голям и красив, и поразително чуден, че няма как да го обхванеш с един поглед.

В земите на Зората имаше и други дворци, разположени в малки градчета, прославили се със занаятчиите, часовникарите и изобретателите си. Тук обаче… освен малките селца, сгушени сред хълмовете, не съществуваше друга цивилизация. Само замъкът, небето и облаците.

Вече се изкачвахме по витото стълбище, а отвъд плашещо близкия му край се спускаха главозамайващо стръмни скали в топли цветове, покрити с розови храстчета и пухкави туфи пурпурни божури. Красива, живописна смърт.

С всяка стъпка нагоре по шеметната фасада на кулата долавях как мускулите ми се напрягат, въпреки че ръката на Рис не трепваше върху моята.

Крилата му си оставаха на мястото си, а походката му разкриваше съвършена увереност.

Той плъзна ведър, въпросителен поглед към мен. И ме попита по връзката:

Ти мислиш ли, че трябва да префасонирам дома ни?

Минавахме покрай открити покои, пълни с дебели, копринени възглавници и разточителни килими; покрай прозорци с пъстри витражи; покрай урни, преливащи от лавандула, и фонтанчета, чиято бистра вода бълбукаше под меките лъчи на слънцето.

Това не е съревнование, отвърнах му напевно.

Той стисна ръката ми.

Е, Тесан може и да има по-хубав дворец, но само аз съм благословен с Велика господарка до себе си.

Изчервих се.

Особено когато Рис добави:

Тази вечер те искам с короната в леглото. Само по корона.

Проклетник.

Както винаги.

Усмихнах се и той се приведе да ме целуне нежно по бузата.

Мор измърмори да се смилим над нея.

Приглушени гласове долетяха откъм откритата зала на върха на кулата от слънчев камък — едни дълбоки, други резки, трети мелодични — още преди да сме довършили последната обиколка около нея. Сводестите прозорци без стъкла нямаше как да изолират звука.