Двор от крила и разруха

Касиан се засмя и дори Азриел се усмихна. Мор така ме изгледа, че трябваше да прехапя устна, за да не прихна в гръмогласен смях.

— Обзалагам се на двайсет златни монети, че още през първия час ще избухне бой — рече Касиан, все така упорито избягвайки да надзърне към Неста.

— Трийсет. И казвам четирийсет и пет минути — скръсти ръце Мор.

— Да не забравихте клетвите и заклинанията за неутралност?! — отбеляза кротко Рис.

— На вас, драги мои, не ви трябват юмруци и магия, за да се биете — изчурулика Мор.

— Петдесет — обади се Азриел от вратата. — И казвам трийсет минути. Есента ще запали фитила.

Рис врътна очи.

— Постарайте се да не показвате, че сте превърнали срещата в хазартна игра. И провокациите се приемат за мамене — Усмивките, с които го удостоиха, едва ли разсеяха опасенията му. Рис въздъхна. — Сто монети за бой до петнайсет минути.

Неста изсумтя тихо. Ала всички погледнаха към мен в очакване.

Аз свих рамене.

— С Рис сме екип. Той да пилее парите ни по подобни дивотии.

Всички като че ли се засегнаха дълбоко.

Рис ме хвана под ръка.

— Кралица наглед, а…

— Да не си посмял да довършиш! — предупредих го.

Той се засмя.

— Тръгваме ли?

Рис щеше да ответрее мен, Мор явно щеше да вземе Касиан и Неста, а Азриел щеше да е сам. Другарят ми надникна към часовника във всекидневната и кимна на сенкопоеца.

Азриел изчезна мигновено. Планът беше да пристигне пръв, за да провери дали не ни чакат капани.

Останалите се притаихме мълчаливо. Една минута. Две.

После Рис въздъхна и обяви:

— Чисто е.

Преплете пръсти с моите и ме стисна силно.

Мор се прегърби леко и бижутата й проблеснаха от движението. Сетне тръгна към Касиан.

Той обаче най-накрая бе доближил Неста. И докато светът се превръщаше в сенки и вятър, зърнах как генералът се извисява над сестра ми, как тя вирва опърничаво брадичка.

— Здравей, Неста — изръмжа той.

Рис като че ли позабави ответряването, за да ги чуем.

— Значи си жив — рече сестра ми.

Касиан оголи зъби в свирепа усмивка, разпервайки леко крила.

— Надяваше се да не съм ли?

Мор ги наблюдаваше — наблюдаваше ги толкова зорко, че всичките й мускули бяха напрегнати. Отново се пресегна за ръката му, но Касиан й се изплъзна, без да откъсва очи от огнения взор на Неста.

— Не дойде да… — избръщолеви сестра ми, но се спря.

Светът сякаш застина пред недовършеното й изречение — Касиан най-вече. Заобхожда с поглед лицето й, като че четеше яростно някой боен доклад.

Мор не каза нищо, когато Касиан взе слабата ръка на Неста в своята и преплете пръсти с нейните. След това прибра крила и сляпо протегна другата си ръка към Мор в безмълвна заповед да ги ответрее.

Очите му не напуснаха нито за секунда тези на Неста; тя също не откъсна поглед от него. По лицата и на двама им не се долавяше нито капчица топлина, нежност. Само тази бясна натегнатост, смесица от презрение, разбиране и плам.