Двор от крила и разруха

Азриел, загърнат в сенки до входната врата, се изкиска тихо. Касиан го изгледа гневно.

— Какво, ти да не би да пращиш от лирика, братко?

Все още усмихнат, сенкопоецът скръсти ръце.

— Никога не съм опирал до нея.

Мор се изсмя, а аз изсумтях, спечелвайки си сръчкване в ребрата от Касиан. Отблъснах ръката му с хватка, но се сдържах да го сръчкам обратно само защото го виждах за пръв път след Адриата и в очите му още тъмнееха сенки, както и страх украшението върху главата ми да не падне.

Короната.

Рис ми слагаше корона за всяко официално събитие, което посещавахме заедно, и то още преди да му стана другарка и Велика господарка. Дори В недрата на Планината.

Никога не възразявах срещу тиарите, диадемите и короните, които Нуала и Серидуен вплитаха в косите ми. Никога не ги отхвърлях — дори когато отношенията ни бяха съвсем различни. Тази корона обаче… Спокойните, напети стъпки на Рис отекнаха глухо по килима и аз вдигнах поглед към стълбището.

Тази корона беше по-тежка. Не я чувствах като неприятен товар, но… някак странна. А когато Рис се появи на върха на стълбището, прелестен с черния си жакет и разперени крила, блеснали, сякаш ги беше полирал, пак се озовах в онази стая, където ме беше отвел късно снощи, след като го бях събудила с трескавото си мятане в леглото.

Помещаваше се един етаж над библиотеката в Дома на Ветровете и беше защитена с толкова заклинания, че му отне няколко секунди да ги премахне. Само ние двамата и бъдещите ни наследници, добавил бе той с нежна усмивка, можеше да влизаме там. И наши гости, разбира се.

Стаята тънеше в хладна чернота, като че прониквахме в съзнанието на някой спящ звяр. А из кръглото й пространство мъждукаха островчета светлинки. Скъпоценности.

Съкровища, трупани десет хиляди години.

Бяха старателно подредени по постаменти, отворени чекмеджета и лавици.

— Семейните бижута — обяви с дяволита усмивка Рис. — Някои от онези, които не харесваме особено, държим в Двора на Кошмарите, колкото да не мрънкат и защото понякога ги заемаме на семейството на Мор, но тези тук… тези са само за нашето семейство.

Той ме поведе покрай изложени на показ бижута, които искряха като малки съзвездия. Цената на едно такова… Въпреки че бях дъщеря на търговец, не можех дори да си я представя.

А в дъното на стаята, притулена в още по-гъста тъмнина…

Чувала бях за катакомбите на континента, където черепите на обичани или презирани хора се съхранявали в малки ниши — десетки или стотици на една стена.

Тук идеята беше същата: в скалата бе изсечена цяла стена с корони. Всяка си имаше свое гнездо, покрито с черно кадифе, всяка бе озарена от…