Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Неста устоя на погледа й. Челюстите й се стягаха, разпускаха и пак се стягаха, сякаш водеше вътрешна битка с напиращите към езика й въпроси. Мор не свали погледа си от нея.
Приятелката ми обикновено не реагираше, когато някой споменеше предишните любовници на Касиан. Навярно защото никоя от тях не бе имала особено значение за него. Но ако генералът спреше да служи като физически и емоционален буфер между двама им с Азриел… И още по-лошо — ако за липсата му беше отговорна Неста…
Мор заяви с равен тон:
— Като се върне, дръж змийския си език зад зъбите си.
От обидата и заплахата в думите й сърцето ми заблъска неукротимо, а ръцете ми увиснаха безпомощно до тялото ми.
— Мор — обади се с предупредителен тон Рис.
Бавно — съвсем бавно Мор извърна очи към него.
По лицето на Рис се четеше единствено безусловна решимост.
— Срещата ще се състои след три дни. Изпрати вест до другите Велики господари. Преговорите за мястото й приключиха. Избираш някое, и точка.
Тя го изгледа високомерно за миг, а после върна очи към сестра ми.
Изражението на Неста не беше трепнало, студенината по него като че си оставаше непробиваема. Съвършено неподвижната й стойка ме накара да се замисля дали изобщо диша. Дори за миг не отклони взор от Мориган.
Мор изчезна светкавично.
А Неста просто се обърна и тръгна към всекидневната, към ниската масичка пред камината, отрупана с книги.
Амрен се понесе след нея, надзъртайки през рамо към Рис. Движението измести сивата й блуза достатъчно, че да мярна червения блясък под деколтето й.
Носеше тайно рубиненото си колие. Подарък от Вариан.
Рис й кимна и Амрен попита сестра ми:
— Докъде бяхме стигнали?
Неста седна в креслото и така стисна подлакътниците му, че кокалчетата изпъкнаха под кожата на пръстите й.
— Обясняваше ми как се образуват границите между отделните дворове.
Отнесени, крехки думи. И…
Започнали са и уроци по история?
И аз съм не по-малко смаян от теб, че къщата ни още я има.
Преглътнах смеха си, хванах го под ръка и го дръпнах към коридора. От доста време не го бях виждала толкова… мръсен. И двамата се нуждаехме от гореща вана, но първо трябваше да направя нещо друго. На всяка цена.
Зад нас Амрен прошепна на Неста:
— Касиан е ходил на война много пъти, момиче. Не е станал генерал просто така. Тази битка е била най-обикновено сборичкване в сравнение с онова, което ни предстои. Вероятно в момента посещава семействата на загиналите. Ще се върне преди срещата.
— Не ме интересува — отвърна Неста.
Поне говореше отново.
Спрях Рис по средата на коридора.
В къщата можеха да ни чуят много уши, затова му казах по връзката:
Води ме в Затвора. Още сега.
Той не ми зададе нито един въпрос.
Глава 40
Този път не носех кост. И макар всяка стъпка нагоре по хълма и надолу към тъмнината да ме раздираше, да ми тегнеше непоносимо, продължавах да се движа. Продължавах да слагам единия крак пред другия.
Имах чувството, че и с Рис е така.
Два часа по-късно, като застанах пред древния бог на смъртта, отново надянал кожата на бъдещия ми син, му наредих:
— Избери си друг предмет, с който да ти платим.
Виолетовите очи на Резбаря просветнаха.
— Защо Великият господар стои в коридора?
— Няма желание да те вижда.
Отчасти вярно. Но Рис се обзалагаше, че ударът по гордостта му ще подейства в наша полза.
— Смърдиш на кръв. И смърт.
Резбарят вдиша дълбоко. Вдиша мириса ми.
— Откажи се от Оуроборос и си избери друг предмет — беше единственият ми отговор.
Хиберн познаваше миналото ни, познаваше възможните ни съюзници. Ала поне ни оставаше късче надежда, че няма да предвиди уговорка с Резбаря.
— Не желая нищо друго, освен прозореца ми към света.
— Мога да ти предложа толкова много неща — казах с дълбок, захаросан глас.
— Страх те е да вземеш огледалото. — Резбарят килна глава. — Защо?
— Нима теб не те е страх от него?
— Не. — Тъничка усмивка. Той се наведе настрани. — И ти ли се страхуваш от огледалото, Рисанд?
Другарят ми не благоволи да отговори от коридора, макар че дойде да се облегне на вратата със скръстени ръце. Като го съзря целия в мръсотия, кръв и измачкани дрехи, Резбарят въздъхна:
— О, повече те харесвам в този вид.
— Избери нещо друго — настоях отново аз.
И този път не ни пращай за зелен хайвер.
— Какво ще ми предложиш? Тук нямам полза от богатства. Могъществото е безсмислено сред всичкия този камък. — Той се изкиска. — Какво ще кажеш за първородния си син?