Двор от крила и разруха

Залата беше точно такава, каквато си я представях — и съвсем различна. Дъбови столове с дебели възглавници бяха подредени в голям кръг в центъра на помещението — толкова, колкото да съберат Великите господари и придружителите им. Облегалките на някои от тях бяха предвидени за крила.

Явно крилата не бяха рядко явление и тук. Около красивия, строен господар, когото веднага разпознах от В недрата на Планината, се бяха струпали крилати елфи. Но ако крилата на илирианците наподобяваха прилепови… техните бяха като птичи.

Перегрините имат далечна връзка със Серафимите на Дракон и осигуряват на Тесан малък въздушен легион — обясни ми Рис относно мускулестите елфи в златни брони, скупчени заедно с женските. — Елфът от лявата му страна е негов капитан и любовник. — И наистина, красивият елф стоеше по-близо до Великия си господар, поставил ръка върху изящния меч на хълбока си. — Още нямат другарска връзка — продължи Рис, — но според мен Тесан просто не е смеел да я затвърди по време на управлението на Амаранта. Тя обичаше да скубе перата им едно по едно. Даже си направи рокля от тях.

Опитах да прикрия ужаса си, защото вече пристъпвахме върху лъснатия мраморен под, стоплен от слънчевите лъчи, които се изливаха през откритите сводове. Присъстващите погледнаха към нас и някои зашушукаха, виждайки крилата на Рис, но моето внимание отскочи право към същинското бижу на залата: басейна с огледално гладка вода.

Вместо маса, положена в центъра на кръга от столове, в самия под бе изсечен плитък, овален басейн. Тъмната му вода беше пълна с розови и златисти водни лилии, чиито цветове бяха широки и плоски, подобно на мъжка ръка, а под тях лениво плуваха риби с цвят на тиква и слонова кост.

Ето такова нещо — признах си на Рис — може и да ти поискам някой ден.

Той се засмя по връзката ни.

Ще го имам предвид за рождения ти ден.

Още глицинии се увиваха около колоните по външните краища на залата, а по масите до няколкото стени едри туфи виненочервени божури разгръщаха копринените си цветове. Измежду вазите се редяха плата и кошници с храна — дребни сладки, сушени меса и гирлянди от плодове пъстрееха пред запотени кани с освежаващи напитки.

А тримата Велики господари…

Е, не само ние се бяхме пременили.

С Рис спряхме в центъра на залата.

Разпознах ги и тримата — спомних си ги от месеците В недрата на Планината. Пък и Рис ми беше разказвал за тях, докато ме обучаваше. Когато насочиха очи към нас, се зачудих дали усещат силите си в мен.

Тесан тръгна с елегантна крачка към нас. Изящните му обувки, покрити с бродерия, стъпваха почти безшумно по пода. Туниката му полепваше по слабите му гърди, но широките му панталони — горе-долу каквито носеше Амрен — шумоляха около краката му. И кестенявата му коса, и бронзовата му кожа имаха златист оттенък, сякаш изгревът ги бе обагрил завинаги, но вирнатите му в крайчетата очи с цвета на прясно изорана нива бяха най-привлекателната му черта.