Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Той спря на няколко крачки от нас, прокарвайки поглед по двама ни с Рис, по антуража ни. По крилата, прибрани зад гърба на другаря ми.
— Добре дошли — рече Тесан с глас, дълбок и наситен като цвета на очите му. Възлюбеният му следеше всяко наше движение иззад гърба му, несъмнено усетил, че и нашите спътници вършат същото. — А може би — замисли се Тесан, — тъй като ти свика срещата, приветствието се полага на теб?
Бледа усмивка изплува по съвършеното лице на Рис. Из косата му се виеха сенки — и той, и спътниците му изпускаха по малко от силите си.
— Може аз да съм свикал срещата, Тесан, но ти имаше великодушието да ни поканиш в красивия си дворец.
Тесан му кимна признателно и тъй като навярно сметна за грубо да го разпитва за крилата, се обърна към мен.
Двамата вперихме погледи един в друг, докато приятелите ми свеждаха глави в поклон зад мен. Както трябваше да постъпи и съпругата на един Велик господар.
Аз обаче просто стоях пред него. Отвръщайки на взора му.
Рис не се намеси — това беше първото ми изпитание.
Зората носеше дара на изцерението. Именно силата на Тесан ми беше позволила да спася живота на Рисанд. Тя ме изпрати при сюриелите в деня на истината, който щеше да бележи безсмъртието ми.
Поздравих Тесан със сдържана усмивка.
— Домът ти е прекрасен.
Ала домакинът ни бе насочил вниманието си към татуировката ми. И осъзна положението ми в мига, в който забеляза, че мастилото покрива грешната ми ръка. И видя короната на главата ми. Той вдигна вежди.
Рис само сви рамене.
Другите двама Велики господари ни доближиха.
— Калиас — поздрави Рис белокосия, чиято кожа беше толкова бледа, че изглеждаше като заскрежена.
Дори сразяващо сините му очи приличаха на късчета от глетчер, докато изучаваха крилата на Рис, губейки скоропостижно интерес. Носеше жакет в кралскосиньо, избродиран със сребърна нишка; яката и ръкавите му бяха обточени с пухкава кожа от бял заек. Подобно облекло би ми се сторило неподходящо за такъв топъл ден — особено кафявите зимни ботуши до коляното, — но ако съдех по съвършено леденото му изражение, нищо чудно кръвта му да беше замръзнала. Тримата Върховни елфи със сходен облик останаха по местата си — поразяващо красивата елфа вторачи поглед в Мор с широка усмивка на уста.
Мор й отвърна със същото, пристъпвайки нетърпеливо от крак на крак. Калиас отвори уста…
И в този миг приятелката ми изпищя.
Изпищя.
Двете елфи се втурнаха една към друга, а писъкът на Мор премина в тих вопъл, когато тя прегърна силно стройната непозната. Нейните ръце трепереха, докато притискаше Мор към себе си.
След като се посмяха и поплакаха в обятията си, двете затанцуваха една около друга, спирайки колкото да огледат лицата си, да избършат сълзите си и отново да се прегърнат.
— Изобщо не си се променила — отбеляза непознатата, ухилена до уши. — Това не е ли същата рокля, с която те видях в…
— И ти не си се променила! Колко типично да се появиш с кожух посред лято…
— Май си довела обичайните заподозрени…
— За щастие, свитата ни се обогати с нови попълнения… — Мор ме привика с ръка. От цяла вечност не я бях виждала толкова грейнала. — Вивиан, запознай се с Фейра. Фейра, това е Вивиан, съпругата на Калиас.
Надникнах към Тесан и Калиас. Великият господар на Зимата наблюдаваше съпругата си и Мор с вирнати вежди.
— Опитах да я убедя да остане у дома — обясни сухо Калиас, — но тя заплаши да ми замрази топките.
Рис се изкикоти мрачно.
— Звучи ми познато.
Хвърлих му кръвнишки поглед през блещукащото си рамо — тъкмо навреме да забележа как Калиас възвръща сериозния си облик, най-сетне насочил вниманието си към крилата на Рис. И не само към крилата му. Шеговитостта напусна и лицето на другаря ми и помежду им като че ли се обтегна и бездруго опъната нишка…
Но вече бях до Мор и Вивиан, затова заличих любопитството от собственото си лице, стисвайки ръката на елфата, която, за моя изненада, се оказа топла.
Сребристата й коса просветваше като девствен сняг на слънцето.
— Съпруга — изцъка с език Вивиан. — Знаете ли, още ми звучи странно. Всеки път, когато някой ме нарече така, надничам през рамо да видя за кого говори.
Калиас се обади от мястото си пред Рис:
— Още не мога да реша дали да го приемам за обида. Повтаря го всеки ден.
Вивиан му се оплези.
Мор я стисна за рамото.
— Крайно време беше.
Бледото лице на Вивиан поруменя.
— Е, да, всичко се промени след случилото се В недрата на Планината. — Сапфирените й очи се стрелнаха към моите и тя сведе глава. — Благодаря ти, че ми върна другаря.