Хари Потър и огненият бокал

Парвати се държеше много хладно към Хари от бала насам. Той съзнаваше, че сигурно е трябвало да й обърне повече внимание, но тя и така си беше прекарала добре. А сега разгласяваше наляво и надясно, че има среща с момчето от „Бобатон“ в Хогсмийд при следващото посещение.

— Това беше наистина добър урок — каза Хърмаяни на влизане в Голямата зала. — Не знаех и половината от нещата, които професор Гръбли-Планк ни разказа за едно…

— Я виж това! — грубо я прекъсна Хари и пъхна вестникарската страница под носа й.

Докато четеше написаното, Хърмаяни зяпна — реакцията й беше абсолютно същата като на Рон.

— Как е разбрала всичко това тази отвратителна Скийтър? Едва ли точно Хагрид й го е разказал.

— Не е — убедено каза Хари на път за масата на „Грифиндор“, където се тръшна върху един стол, все още разгневен. — И на нас никога не е казвал. Сигурно е побесняла от това, че не е изкопчила купища страхотии за мен, та е ходила по петите му да се добере до нещо.

— Може да го е подслушала, когато е разказвал на Мадам Максим на бала — предположи Хърмаяни.

— Ами, щяхме да я видим в градината! — възрази Рон. — Добре че са й забранили да идва вече в училище. Нали Хагрид каза, че Дъмбълдор е наредил…

— А нищо чудно да има мантия невидимка — рече Хари и от ярост разплиска черпака с пилешка яхния, от която тъкмо си сипваше. — Тя сигурно точно това прави, крие се из храстите да подслушва.

— Като вас двамата — напомни Хърмаяни.

— Ние не бяхме отишли, за да подслушваме! — възмути се Рон. — Нямахме друг избор! Колко е глупаво да разправя, че майка му е великанка, на място, където всеки може да го чуе!

— Трябва да отидем да го видим — намеси се Хари. — Тази вечер, след часа по пророкуване. Ще му кажем, че искаме да се върне. А ти искаш ли да се върне? — И той стрелна с поглед Хърмаяни.

— Аз… е, откровено казано, хареса ми поне веднъж да имаме приличен урок по грижа за магически създания, но… разбира се, че искам Хагрид да се върне — побърза да добави тя, като усети пронизващия поглед на Хари.

След вечеря тримата пак напуснаха замъка и тръгнаха в мразовития здрач към къщата на Хагрид. Почукаха, но им отговори само гръмкият лай на Фанг.

— Хагрид, ние сме! — викаше Хари и блъскаше по вратата. — Отвори!

Хагрид не отговаряше. Чуваше се само как Фанг дращи по вратата и скимти, но тя не се отваряше. Тропаха така още десетина минути, а Рон даже отиде и почука на единия прозорец, но никой не отговори.

— Защо се крие дори от нас? — попита Хърмаяни, когато най-накрая се отказаха и поеха обратно към замъка. — Не ми се вярва да мисли, че за нас има значение дали е полувеликан.

Но изглежда точно това си мислеше Хагрид. Цяла седмица от него нямаше ни вест, ни кост. Не се появяваше на преподавателската маса да се храни, не го виждаха да изпълнява и задълженията си на пазач на дивеча около училището, а професор Гръбли-Планк продължаваше да го замества в часовете по грижа за магически създания. Малфой не пропускаше сгоден случай да злорадства.