Хари Потър и огненият бокал

— Знаеш ли, че той е всъщност е много свястно момче — рече тя. — Изобщо не е такъв, за какъвто го мислиш, макар че идва от „Дурмщранг“. Даже ми каза, че тук му харесва много повече.

Рон не отговори. След бала той изобщо не бе споменавал Виктор Крум, но още на втория ден на Коледа Хари бе намерил под леглото си една миниатюрна ръка, вероятно откъсната от мъничка фигурка с български екип за куидич.

На Хари му изтекоха очите да гледа за Хагрид през целия път по кишавата главна улица и предложи да се отбият до „Трите метли“, след като се убеди, че Хагрид го няма в никой от магазините. Заведението бе претъпкано както винаги, но само бърз поглед над масите бе достатъчен да убеди Хари, че Хагрид не е и там. Със свито сърце той се приближи с Рон и Хърмаяни до бара, поръча на Мадам Розмерта три бирени шейка и с униние си помисли, че може би щеше да е по-добре, ако беше останал в замъка да слуша стенанията на яйцето.

— Ама той никога ли не ходи на работа? — внезапно прошепна Хърмаяни. — Вижте!

Момичето посочи огледалото зад бара и Хари видя в него отражението на Людо Багман, седнал в един полутъмен ъгъл с цяла група таласъми. Той припряно, но приглушено обясняваше нещо на таласъмите, които бяха скръстили ръце пред гърдите си и го гледаха направо заплашително.

Наистина е странно, помисли си Хари, че Багман се появява в „Трите метли“ през почивните дни, щом нямаше никакво събитие от турнира и не се налагаше да бъде съдия. Продължи да го следи в огледалото — Багман отново му се видя напрегнат, както през онази нощ в гората, преди да се появи Черния знак. Точно в този момент той погледна към бара, забеляза Хари и скочи.

— Само за момент, само за момент! — забързано каза Багман на таласъмите и се засили се към бара, все така по момчешки ухилен.

— Хари! — извика той. — Как си? Надявах се да се срещнем. Всичко наред ли е?

— Да, благодаря — отвърна Хари.

— Дали не бихме могли да разменим няколко думи насаме, а? — нетърпеливо попита Багман. — Бихте ли ни оставили за малко вие двамата?

— Ами… добре — каза Рон и тръгна заедно с Хърмаяни да търси маса.

Багман поведе Хари към другия край на бара, колкото се може по-надалеч от Мадам Розмерта.

— Е, исках да те поздравя отново за твоето великолепно изпълнение в изпитанието с шипоносеца — започна Багман. — Превъзходно беше!

— Благодаря! — отвърна Хари, съзнавайки, че това не е всичко, което Багман иска да му каже, защото можеше да му поднесе поздравленията си пред Рон и Хърмаяни.

Ала Багман явно не бързаше да изплюе камъчето. Хари забеляза, че той хвърли поглед в огледалото зад бара към таласъмите, които мълчаливо ги наблюдаваха с присвити очи.

— Същински кошмар! — сниши глас Багман, като забеляза, че и Хари гледа таласъмите. — А и не им разбирам… Точно като на Световното по куидич с българите, ама те поне ръкомахаха, та ги разбирахме. Тия бъбрят на таласъмешки, а пък аз от този език знам само думата „бладвак“, което значи „брадва“, избягвам да я използвам, да не го вземат за заплаха — при тези думи той се изсмя гръмогласно от сърце.