Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Салазар взе отново да прехвърля документите. В този момент камбаната на близката църква удари един часа. Време за обяд. И все пак документите бяха съвсем редовни, включително и сертификатът за краен потребител. Всичко беше надлежно подпечатано. Щеше му се да намери някакъв кусур в сертификата или компанията собственичка на кораба. Но всичко беше чисто. Той взе окончателно решение, подписа се със замах под заповедта за придвижване и подаде папката на подчинения си.
— Така да бъде — изръмжа полковникът. — Кастелон.
— Наложи се да променим пристанището. Ще товарим в Кастелон, а не във Валенсия — каза Йохан Шлинкер два дни по-късно. — За да спазим датата 20-и, нямахме друг избор. Във Валенсия всичко беше заето за две седмици напред.
Кат Шанън седеше на леглото в стаята на търговеца в хотел „Минданао“.
— Къде се намира Кастелон? — попита наемникът.
— Четиридесет мили на север. Пристанището е малко. Много по-спокойно. Може би за вас е по-добро от Валенсия. По-бързо ще ви натоварят. Предупредил съм спедитора във Валенсия и той лично ще отиде в Кастелон, за да ръководи товаренето. Когато „Тоскана“ обяви пристигането си с радиограма до пристанищната администрация във Валенсия, капитанът ще получи информация за промяната на пристанището. Ако веднага смени курса, до Кастелон са не повече от два-три часа.
— А какво ще стане с моето качване на борда?
— Ами това си е ваш проблем — каза Шлинкер. — Аз обаче уведомих спедитора, че един моряк от „Тоскана“ е слязъл преди десет дни в Бриндизи и се очаква да се завърне. Дадох му и името Кийт Браун. Документите ви наред ли са?
— Наред са — отговори Шанън. — Имам паспорт и моряшка карта.
— Спедиторът ще ви чака пред митницата на 20-и сутринта, малко преди началото на работното време. Казва се сеньор Москар.
— А как се развиват нещата в Мадрид?
— Заповедта за придвижване постановява камионът да се натовари под надзора на военните между осем часа и полунощ на 19-и, тоест утре. Конвоят ще потегли в полунощ с разчет да пристигне на пристанището в Кастелон в шест часа сутринта. Ако „Тоскана“ се движи по график, трябва да пристигне някъде през нощта. Камионът е цивилен, от транспортната фирма, с която обикновено работя. Те са стабилни и опитни хора. Поръчах на директора да ми позвъни тук веднага щом конвоят потегли от склада.
Шанън кимна. Струваше му се, че всичко ще мине гладко.
— Значи довечера ще дойда отново — каза той и излезе.
Следобед нае почти нов мощен мерцедес от една световноизвестна фирма за коли под наем, която има бюро и в Мадрид.
В десет и половина на другата вечер отново се появи в хотел „Минданао“ и двамата с Шлинкер зачакаха телефонното обаждане. Бяха нервни като хора, които са оставили успеха или катастрофалния провал на един внимателно изработен план да зависи от действията на другите. Шлинкер се притесняваше не по-малко от Шанън, но по различни причини. Той знаеше, че ако нещо се обърка, ще последва цялостна проверка на сертификата за краен потребител, а този сертификат не би могъл да издържи такава проверка, която задължително предполагаше сведение от Министерството на вътрешните работи в Багдад. В случай че го спипат при тази сделка, щяха да се провалят други, далеч по-доходоносни договори с Мадрид. За кой ли път Шлинкер се заричаше никога вече да не приема такива поръчки, но като всеки алчен търговец на оръжие той не можеше да подминава шанса да спечели пари. Такива пропуски му причиняваха почти физическа болка.
Наближи полунощ, а никой не се обаждаше. После стана дванайсет и половина. Шанън крачеше из стаята и изливаше яда си върху дебелия търговец, който нервно пиеше уиски. В дванайсет и четиридесет телефонът иззвъня. Шлинкер скочи към него. Каза няколко думи на испански и замълча.
— Какво става? — троснато попита Шанън.
— Момент — отговори Шлинкер и му махна ръка да мълчи.
Последва нов разговор на испански, от който Шанън нищо не разбра. Накрая немецът се ухили и няколко пъти повтори: „Gracias“37.
— Тръгнал е — каза той, след като затвори телефона. — Конвоят е тръгнал от склада преди петнайсет минути.
37
Благодаря. (исп.) — Б.пр.