Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
И тримата пропуснаха вечерята, а към полунощ с не особено уверени стъпки се запътиха към кея да посрещнат „Тоскана“. Корабът тъкмо правеше маневра за влизане в пристанището и час по-късно пристана край единствения каменен кей. Семлер се показа на форпика и видя Шанън на слабата светлина на лампите край кея. Двамата си кимнаха. Валденберг стоеше горе при стълбичката и говореше с първия помощник. Той вече беше уведомен за разпореждането на Шанън всички преговори по пристанищата да се водят от Семлер.
След като Бейкър и Зилжак се отправиха към хотела, Шанън се покатери безшумно по стълбичката и влезе в малката каюта на капитана. Никой на кея не забеляза нищо. Семлер вкара Валденберг вътре и заключи вратата.
Бавно и внимателно Шанън обясни на Валденберг какъв товар ще поеме на борда си „Тоскана“ тук, в Плоче. Капитанът изслуша всичко спокойно. Лицето му остана безизразно. Когато Шанън свърши, Валденберг каза:
— Никога преди не съм пренасял оръжие. Казвате, че този товар е законен. В какъв смисъл законен?
— Ами напълно законен — отговори Шанън. — Стоката е купена в Белград, транспортирана е дотук с камиони и властите са наясно какво е съдържанието на сандъците. Иначе не биха издали разрешително за износ. Разрешителното не е подправено, нито пък е получено с подкупи. Според югославското законодателство това е напълно законна партида.
— А според законодателството на страната, за която е предназначена? — попита Валденберг.
— „Тоскана“ въобще няма да влиза във водите на страната, в която ще се използва оръжието — каза Шанън. — След Плоче ще се отбием в още две пристанища. И в двата случая ще качим нов товар. Знаете, че никога не се претърсва кораб, който влиза в едно пристанище само за да вземе още товар. Освен ако властите не са получили някакъв сигнал.
— Случва се и такива кораби да ги проверяват — каза Валденберг. — Ако претърсят „Тоскана“ и открият на борда тези сандъци, които не са записани в митническата декларация, ще конфискуват кораба, а аз ще вляза в затвора. Не сме се пазарили за оръжие. „Черният септември“ и ИРА стават все по-нагли и сега митничарите особено внимателно гледат за оръжие.
— Не и в пристанището, от което се взема нов товар — каза Шанън.
— Не сме се пазарили за оръжие — повтори Валденберг.
— Но сте се пазарили за прехвърляне на незаконни емигранти в Англия — изтъкна Шанън.
— Те стават незаконни едва когато стъпят на британска земя. А дотогава „Тоскана“ отдавна може да е извън териториални води. Емигрантите слизат на брега с лодки. Оръжието е друга работа. Щом не е вписано в декларацията, значи е незаконно. Всъщност защо не го впишем? Ще посочим, че това оръжие се транспортира законно от Плоче до Того. После никой не може да докаже, че сме се отклонили от курса.
— Защото, ако испанските власти разберат, че на борда има оръжие, няма да ни пуснат в пристанището на Валенсия, нито в което и да е друго испанско пристанище. Дори и транзитно. Камо ли да ни позволят да натоварим още оръжие. Затова не бива да упоменаваме сандъците в декларацията.
— И какво ще пишем? Откъде сме тръгнали за Испания?
— От Бриндизи — отговори Шанън. — Там сме чакали за товар, но не е пристигнал навреме. Собствениците са ви наредили да поемете курс към Испания за нов товар, предназначен за Латакия. Вие, разбира се, сте се подчинили.
— А ако испанската полиция претърси кораба?
— Няма защо да го правят — каза Шанън. — Но за всеки случай ще трябва да скрием сандъците долу под трюма.
— Ако все пак го открият там, сме загубени — отбеляза Валденберг. — Ще решат, че пренасяме оръжие за баските терористи. Никога няма да излезем от затвора.
Разговорът продължи до три часа след полунощ. Уговориха се за 5 000 лири, половината преди товаренето, другата половина след отплаването от Валенсия. За спирката в африканското пристанище не се предвиждаше допълнително заплащане. Там нямаше да има никакви рискове.
— Вие ли ще съобщите на екипажа? — попита Шанън.
— Аз ще им съобщя — уверено отговори Валденберг.
Шанън беше сигурен, че ще го направи.
Ирландецът се върна в хотела и плати на Бейкър 3 600 долара — третата четвъртина от цената на оръжието. После се опита да заспи, но сънят не идваше. Нощта беше гореща и потта се стичаше на ручеи по лицето му, а в главата му бе заседнал образът на „Тоскана“, която чака в пристанището на стотина метра от оръжието в склада на митницата. Молеше се всичко да мине гладко. Усещаше, че вече е съвсем близо до целта. Само три кратки церемонии го деляха от точката, в която никой не можеше да го спре с каквито и да било средства.