Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Същия следобед в кабинета на сър Джеймс Мансън се състоя един разговор.
— Чудесно! — каза магнатът, когато Ендийн му съобщи новината. — След колко време ще стигнат до целта?
— След двадесет и два дни, сър Джеймс. Днес тече осемдесет и вторият ден от предвидените в проекта сто дни. Шанън възнамеряваше да тръгне от Европа на осемдесетия ден. В този случай би имал на разположение двайсет дни. Беше изчислил седемнайсет-осемнайсет дни за път със съответен резерв в случай на лошо време или авария. Така че дори и да беше потеглил според графика, щеше да има четири дни аванс.
— По-рано ли ще щурмува?
— Не, сър. Датата на щурма си остава непроменена. Ако се наложи, ще остави кораба на дрейф някъде в открито море.
Сър Джеймс Мансън се разхождаше напред-назад из кабинета.
— А как вървят нещата във вилата? — попита той.
— Всичко е уредено, сър Джеймс.
— Тогава не разбирам какво още правиш в Лондон. Бързо отивай в Париж, извади си виза за Котону и иди да намериш нашия нов служител полковник Боби. Вземи го със себе си в онази съседна на Зангаро република. Ако нещо се опъва, предложи му още пари. Като стигнеш в Африка, подготви камиона и ловните пушки и щом получиш от Шанън сигнала, че през нощта ще атакува, съобщи новината на Боби. Ще го накараш да се подпише под рудодобивната концесия като президента Боби. Ще сложиш дата с един месец напред и ще ми изпратиш трите екземпляра с препоръчана поща в три отделни плика. Докато Шанън ти подаде втори сигнал, че всичко е минало успешно, ще държиш Боби под ключ. В този момент ще се включиш в играта. Между другото този бодигард, когото мислиш да вземеш със себе си, готов ли е?
— Да, сър Джеймс. За тези пари е готов да тръгне във всеки момент.
— Що за птица е той?
— Мръсник и половина. Точно такъв, какъвто ми трябваше.
— Все пак внимавай. Не е изключено да се получат усложнения. Не забравяй, че всичките му хора ще бъдат с него. Може да ти създаде неприятности.
Ендийн се ухили.
— Хората на Шанън се подчиняват на Шанън — каза той. — А аз знам как да се оправя с него. Като всички наемници, и той си има цена. Просто ще му я предложа. Само че в Швейцария. Далеч от Зангаро.
Когато помощникът му излезе, сър Джеймс Мансън се загледа към гъмжащото Сити под себе си и се запита дали съществуват хора, които си нямат цена. Било в пари, било в страх. Той не беше срещал такъв човек.
— Всички можеш да ги купиш, а ако не можеш да ги купиш, можеш да ги разориш — му каза веднъж един от неговите ментори.
След толкова години в големия бизнес, наблюдавайки политици, генерали, журналисти, редактори, бизнесмени, министри, предприемачи и аристократи, работници и профсъюзни босове, черни и бели, той все още споделяше това мнение.
Преди много години един испански мореплавател погледнал към сушата и видял една планина, която, както била огряна от изгряващото слънце, му заприличала на лъвска глава. Той нарекъл тази земя Лъвската планина и отминал. Но името останало и страната станала известна като Сиера Леоне. По-късно друг чужденец видял същата планина в различна светлина или с различни очи и я нарекъл Монт Ореол. Това име също се запазило. Още по-късно някой бял човек, отдал се очевидно на причудливите си фантазии, назовал основания в сянката на планината град Фрийтаун. И до ден днешен градът носи това име. Малко след дванайсет по обед на втори юли, ден осемдесет и осми от личния календар на Шанън, „Тоскана“ хвърли котва на половин миля от Фрийтаун, Сиера Леоне.
По време на пътуването от Испания Шанън нареди товарът да остане по местата си, без въобще да се отваря. Направи го, за да се застрахова срещу евентуална проверка във Фрийтаун, която би била доста необичайна, тъй като корабът нямаше да акостира в пристанището. За всеки случай заличиха с шкурка надписите на сандъците с муниции и написаха с боя нови надписи, според които вътре се съдържаха резервни части за сонди, предназначени за петролните платформи по камерунското крайбрежие.
Командирът на наемниците разреши само една дейност по пътя на юг. Отделиха настрана сандъците с униформи и снаряжение. Отвориха само онези, в които бяха раниците и самарите. После в продължение на няколко дни Сиприани, Вламенк и Дюпре се занимаваха с прекрояването на самарите. Първо нарязаха плата на парчета, а след това с големи губерки и дебели конци превърнаха туристическите самари в огромни сумки, които се носят на гръб. Всяка от тях имаше по двайсет тесни, дълги джоба, в които влизаха снаряди за базука. Тези нови приспособления отидоха в складчето за бои, където стояха и мръсните парцали.