Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Товаренето започна в седем часа. Слънцето отдавна беше изгряло. Изкараха сандъците от склада с колички, съпровождани от един въоръжен с автомат митничар, и кранът на „Тоскана“ ги вдигна на борда. Те не бяха много големи и долу в трюма с лекота ги отместваха, преди да ги издърпат с въжета до дъното на помещението. В девет часа всичко беше свършило и капакът на трюма беше затворен.
Валденберг заповяда на механика да се готви за отплаване, а на него не му трябваше второ нареждане. По-късно Шанън научи, че сърбинът бил станал необичайно словоохотлив, когато му казали, че от Бриндизи корабът поема курс към родината му. Явно в Югославия полицията го търсеше. В Плоче той остана през цялото време скрит в машинното отделение и никой не го закачи.
Докато „Тоскана“ напускаше пристанището, Шанън пусна в ръката на Бейкър остатъка от 3 600 долара, а също и петстотинте лири за Зилжак. Преди това, докато кранът още вдигаше сандъците на борда, Вламенк изби капаците на пет от тях, избрани наслуки, и провери съдържанието им. После махна на Семлер, който стоеше на палубата, а германецът си издуха носа, като по този начин даде сигнал на Шанън. Нито Бейкър, нито Зилжак забелязаха тази операция, която имаше за цел да установи дали в сандъците няма старо желязо. В света на оръжието са се случвали и такива неща.
Бейкър плати уж от собствения си джоб петстотинте лири на Зилжак, а югославянинът се погрижи шефът на митницата да не остане без залък. После Алън Бейкър и неговият „помощник“ напуснаха града.
Това беше Ден шейсет й седми от календара на Шанън.
Веднага след като „Тоскана“ излезе в открито море, капитан Валденберг се зае да уреди нещата с екипажа. Един по един тримата моряци бяха привикани в капитанската каюта за кратък разговор. Никой от тях не подозираше, но ако бяха отказали да продължат да служат на борда на „Тоскана“, щяха да се случат доста неприятни инциденти. Едва ли другаде един човек може тъй лесно да изчезне, както на кораб, който плава в открито море през нощта. А Вламенк и Дюпре можеха да пратят всеки от членовете на екипажа да лети доста дълго, преди да се озове във водата. Може би именно тяхното присъствие реши въпроса. Тъй или иначе, нямаше никакви протести.
Валденберг раздаде хиляда от всичките две хиляди и петстотин лири, които бе получил в пътнически чекове от Шанън. Механикът, който беше щастлив, че пак се е махнал от родината си, взе своите 250 лири, пъхна ги в джоба си и се върна в машинното. Излезе, без да каже и една дума. Първият помощник Норбиато се поразпали, когато си представи испанския затвор, но прибра своите 600 лири и се захвана да изчислява колко още му трябват, за да може и той един ден да си купи кораб. Матросът Сиприани едва ли не се зарадва, когато разбра, че на кораба има контрабандна стока. Той взе своите 150 лири, въодушевено каза „Благодаря“ и излезе, мълвейки: „Това е то, животът.“ Той имаше слабо въображение и не знаеше нищо за испанските затвори.
Когато приключи тази церемония, отвориха сандъците, опаковаха оръжието в полиетилен и го складираха дълбоко под трюма в извивката на корпуса. Откованите дъски отново отидоха по местата си, а отгоре струпаха безобидни сандъци с дрехи, надуваеми лодки и извънбордови двигатели.
Накрая Семлер каза на Валденберг, че няма да е лошо да изместят варелите с „Кастрол“ към дъното на складовото помещение, и когато му съобщи каква е причината, сънародникът му най-после загуби самообладание. Загуби и добрия си тон и си послужи с няколко израза, които могат да се окачествят като непристойни.
Семлер го успокои и двамата седнаха над поредните бири, а „Тоскана“ пореше вълните на юг към канала Отранто и Йонийско море. Накрая Валденберг започна да се смее.
— Шмайзери — каза той. — Проклетите шмайзери. Mensch36, светът отдавна ги беше забравил.
— Сега пък ще си ги припомни — каза Семлер.
Валденберг изглеждаше замислен.
— Знаеш ли — каза той след доста дълга пауза. — Ще ми се и аз да сляза с вас на брега.
19.
Когато Шанън пристигна, Саймън Ендийн четеше вестник „Таймс“. Купи си го от Лондон, преди да отпътува за Рим. Фоайето на хотел „Екселсиор“ беше празно, понеже повечето от гостите пиеха своето късно утринно кафе на терасата, докато гледаха хаотичната върволица от автомобили и се опитваха да надвикат шума на двигателите.
Шанън избра този град за място на срещата, защото се намираше между Дубровник и Мадрид. За първи път идваше в Рим и недоумяваше защо туристическите справочници сипят толкова хвалебствия. В момента вървяха най-малко седем стачки, едната от които беше на боклукчиите. Целият град вонеше, а по улиците се подмятаха смачкани плодове и всякакви други отпадъци.
36
Човече. (нем.) — Б.пр.