Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
— А от вас зависи да предавате — каза Ендийн. — Тази честота е изпробвана многократно. При мощността на корабната радиостанция би следвало да мога да приема сигнала на сто мили разстояние. Може би не от първия път, но ако предавате в продължение на половин час, няма начин да не ви чуя.
— Добре — каза Шанън. — Едно последно уточнение. Новината за събитията в Кларънс няма да е стигнала до зангарийските гранични постове. Това значи, че границата ще се охранява от виндуси. Как ще минете през тях, си е ваш проблем. Освен това по пътя към Кларънс навярно ще срещнете групи виндуски войници, които, макар и да бягат към джунглата, могат да окажат някаква съпротива. Какво ще стане, ако не успеете да минете?
— Ще успеем — каза Ендийн. — Ще получим помощ.
Шанън правилно предположи, че тази помощ ще дойде от малкия отряд геолози, които работеха за Мансън в съседната африканска република. За един директор от ранга на Ендийн те бяха длъжни да осигурят камион или джип, а може би и няколко автоматични ловни пушки. За първи път наемникът си помисли, че низостта на Ендийн се крепи и на малко кураж.
Шанън запамети кодовете и честотата, а после заедно с Ендийн изгориха листите в мъжката тоалетна. Час по-късно се разделиха. Нямаше какво повече да си кажат.
Извисен пет етажа над мадридските улици, полковник Антонио Салазар, шефът на експортния отдел на испанското военно министерство, седеше зад бюрото си и прелистваше подредените върху него папки. Той беше човек с побеляла глава и простовато лице. Каузата, в която вярваше, беше ясна и неоспорима. Преди всичко стоеше предаността му към Испания, любимата му Испания, а за него истински испанските ценности намираха въплъщение в един човек — дребния, възрастен генералисимус, който обитаваше двореца „Прадо“. Антонио Салазар беше франкист и в червата.
Скоро навърши петдесет и осем години и само две години го деляха от пенсия. Едно време като млад той бил един от онези, които стъпили заедно с Франциско Франко на пясъчния бряг на Фуенгирола. Тогава бъдещият вожд на съвременна Испания бил още бунтовник и се връщал в нарушение на заповедта, за да обяви война на републиканското правителство. По онова време хората му били малко и до един осъдени на смърт от властите в Мадрид.
Сержант Салазар бил добър войник. Безпрекословно изпълнявал всички заповеди, между битките и екзекуциите ходел на църква и вярвал в Бог, Богородица, Испания и Франко.
В друга армия и по друго време той би се пенсионирал като старшина. Но в Испания след Гражданската война го произвели в чин капитан. Бил от здрав селски произход, а образование нямал никакво. Но принадлежал към най-крайните и най-приближените хора на Франко. Постепенно добутал до полковник и сега беше благодарен на властта. Антонио Салазар отговаряше за една от най-строго секретните дейности в Испания. Нито един обикновен испанец не подозира, че неговата страна продава оръжие почти безогледно, при това в огромни количества. Официално испанското правителство осъжда международната търговия с оръжия като неетична, тъй като чрез нея се подхранва напрежението в един раздиран от военни конфликти свят. Но тайно Испания прави дори пари от тази търговия. Работата на полковник Салазар беше да преглежда документацията и съответно да издава или да отказва разрешителни за износ.
Досието пред него се подмяташе в ръцете му от четири седмици. Отделни документи минаха през Министерството на отбраната, което потвърди, без да разбира защо го питат, че 9-милиметровите патрони не спадат към секретните производства; после Министерството на външните работи потвърди, без да знае защо, че продажбата на 9-милиметрови патрони за Република Ирак не е в разрез с външнополитическата линия на страната; накрая Министерството на финансите потвърди, че съответната сума в долари е приведена на сметка в „Банко Популар“.
Най-горният документ представляваше молба за заповед за придвижване на определен брой сандъци от Мадрид до Валенсия, където следваше да бъдат натоварени за износ на кораб с име „Тоскана“. Под този лист беше разрешителното за износ, скрепено със собствения му подпис.
Полковникът вдигна поглед към служителя, който стоеше пред него.
— Каква е тази промяна? — попита той.
— Господин полковник, просто всички места във Валенсия са заети за две седмици напред. Пристанището се пука по шевовете.
Антонио Салазар изсумтя. Обяснението звучеше правдоподобно. През летните месеци пристанището на Валенсия винаги беше претъпкано с кораби, които изнасяха портокалите от близката област Гансия. Но полковникът не обичаше промените. Той обичаше буквата на закона. А и тази поръчка не му харесваше. Твърде малка беше, твърде малка за цяла една национална полиция. Хиляда полицаи биха изстреляли тези патрони за един час само при обучението си по мишени. Не вярваше и на Шлинкер, когото познаваше добре и който заедно с тази поръчка пробута още десетина, включително и искане за над десет хиляди снаряда за Сирия.