Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Наемникът се отпусна в креслото до помощника на сър Джеймс и се наслади на прохладата в това затворено помещение, след като прекара цял час в едно душно такси.
Ендийн го изгледа.
— Отдавна не сте се обаждали. Моите съдружници бяха започнали да си мислят, че сте избягали. Длъжен бяхте да се обадите.
— Нямаше смисъл да ви търся, защото нищо ново не беше се случило. Този кораб все пак не е самолет и му трябва време да стигне от Тулон до Югославия. А през този период нямаше какво да се докладва — каза Шанън. — Между другото, носите ли картите?
— Разбира се.
Ендийн посочи издутото дипломатическо куфарче до креслото си. След като получи писмото на Шанън, той обиколи в продължение на няколко дни трите най-известни картографски фирми на „Ледънхол Стрийт“ в Лондон и купи на части морски карти на цялото африканско крайбрежие от Казабланка до Кейптаун.
— Защо, по дяволите, са ви толкова много карти? — попита той раздразнено. — Една-две щяха да ви свършат работа.
— За сигурност! — отсече Шанън. — Ако ме спрат на митницата или ако претърсят кораба, една-единствена карта би издала крайната цел на пътуването. А така никой, дори и капитанът, няма да е в състояние да разбере коя част от крайбрежието ме интересува. Ще разкрия тайната едва в последния момент, когато ще е късно за всякакви гафове. Надявам се, че носите и диапозитивите.
— Да, разбира се.
Другата задача на Ендийн беше да направи диапозитиви на всички снимки, които Шанън бе донесъл от Зангаро, а също и на картите и скиците на Кларънс и останалата част от зангарийския бряг.
Самият Шанън купи един диапроектор от безмитния магазин на лондонското летище и го изпрати на „Тоскана“ още докато корабът беше в Тулон.
Наемникът даде на Ендийн пълен отчет за хода на подготовката. Отбеляза престоя си в Брюксел, товаренето на шмайзерите и другото оборудване в Тулон, спомена за разговорите си с Шлинкер и Бейкър в Хамбург и за югославската партида, качена на борда преди няколко дни в Плоче.
Ендийн слушаше мълчаливо и си водеше бележки, за да може да изготви собствения си доклад пред сър Джеймс Мансън.
— Къде се намира „Тоскана“ в момента? — попита той накрая.
— Трябва да е на югозапад от Сардиния на път за Валенсия.
По-нататък Шанън му разказа какъв е планът за следващите три дни — товарене на 400 000 броя 9-милиметрови патрони във Валенсия, а после отплаване към крайната цел. Наемникът пропусна факта, че един от неговите хора е вече в Африка.
— А сега имам един въпрос към вас — каза той на Ендийн. — Какво ще стане след щурма? Какво ще стане призори? Ние не можем да останем дълго и затова ще трябва новият режим бързо да поеме властта, да се установи в двореца и да излъчи съобщения за преврата.
— Всичко това е обмислено — спокойно каза Ендийн. — Всъщност новото правителство е целта на мероприятието.
Той извади от куфарчето си няколко листа машинописен формат, запълнени с плътно напечатан текст.
— Това са указанията за действията ви след момента, в който унищожите армията и охраната и завладеете двореца. Прочетете ги и ги запаметете, защото ще се наложи да изгорите листите още преди да сме се разделили. Трябва да задържите цялата информация в главата си.
Шанън прокара поглед по първата страница. Почти нищо не го изненада. Той отдавна подозираше, че човекът, когото Мансън готви за приемник на Кимба, е полковник Боби, и макар че тук новият президент бе назован „X“, наемникът въобще не се съмняваше, че именно Боби е въпросната личност. Планът беше съвсем прост, поне от негова гледна точка.
Той вдигна поглед към Ендийн.
— А вие къде ще бъдете?
— На сто мили северно от вас — отговори Ендийн.
Шанън знаеше, че помощникът на сър Джеймс има предвид столицата на съседната африканска република, която по крайбрежния път имаше пряка връзка с Кларънс.
— Сигурен ли сте, че ще можете да приемете радиограмата ми? — попита наемникът.
— Ще разполагам с портативна радиостанция, която има значителен обхват и мощност. „Браун“, най-добрата марка. В състояние е да приеме всеки сигнал в този обхват, стига излъчването да е на уточнената честота. Корабните радиостанции са достатъчно мощни и обикновено излъчват на двойно по-голямо разстояние.
Шанън кимна и продължи да чете. В един момент свърши и вдигна поглед към Ендийн.
— Всичко изглежда точно — каза той. — Но ще трябва да изясним още един въпрос. Значи аз ще предавам в уречените часове на тази честота от „Тоскана“, която ще лежи на дрейф на пет-шест мили от брега. Но ако не ме чуете, ако има прекалено силни смущения, отговорността за това няма да е моя. От вас зависи да ме чуете.