Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
По-малките раници също не минаха без прекрояване. Първо изрязаха самите торби, така че да останат само презрамките и коланите през гърдите и през кръста. После за горния и долния край на всяка от двете презрамки вързаха кожени каишки. В така образувалата се рамка можеше да се постави цял сандък с мини. По този начин един човек щеше да носи двайсет мини на гърба си.
Когато приближи на шест мили от брега, „Тоскана“ изпрати радиограма до пристанищните власти и получи разрешение да влезе в пристанището и да пусне котва в залива. Тъй като нямаше нито да товари, нито да разтоварва, не се налагаше да заема място на знаменития кей „Кралица Елизабет II“. Корабът беше дошъл, за да попълни екипажа си с няколко хамали.
Фрийтаун е едно от пристанищата по западноафриканското крайбрежие, в които корабите спират да наемат тези яки мъжаги, обучени в изкуството на куките и въжетата. Най-често до услугите им прибягват шлеповете, които правят курсове между малките пристанища за дървесина. Качват ги във Фрийтаун, а после отново ги връщат там, но вече с пълни джобове. В хилядите заливчета по това крайбрежие, където пристанищните кранове са голяма рядкост, корабите са принудени да обработват товарите със собствените си кранове. Работата на хамалите е изнурителна в тази тропическа жега, а на белите моряци им плащат да бъдат моряци, а не хамали. И тъй като на място не винаги се намира опитна работна ръка, капитаните предпочитах да приемат на борда си тези здравеняци от Фрийтаун. Те спят на палубата и се хранят с това, което уловят зад кърмата. Така че поводът, по който „Тоскана“ пусна котва в залива, не изненада никого.
Когато корабната верига задрънча по пътя си към дъното, Шанън се загледа към брега, зает в по-голямата си част от бедните квартали на столицата.
Времето беше мрачно, но не валеше. Облаците образуваха парников похлупак. Наемникът усещаше прилепналата за гърба му мокра риза. Оттук нататък щеше да е така. Погледът му се отклони към централната част на града. Там се издигаше голям хотел, обърнат към залива. Някъде там би трябвало да е Лангароти. Може би още не беше пристигнал. Но корабът не можеше да остане тук прекалено дълго. В случай че корсиканецът не се появи до вечерта, щеше да се наложи да измислят някаква причина за удължаване на престоя им. Например повреда в хладилната инсталация. Един кораб не може да отплава с такава повреда. Шанън отмести поглед от хотела и се загледа към пристанищните катерчета, които се въртяха около привързания за кея огромен кораб на „Елдър Демпстър.“
Корсиканецът бе видял „Тоскана“ още преди да пусне котва, а сега тичаше обратно към града. Той прекара във Фрийтаун цяла седмица и събра хората, които искаше Шанън. Те не бяха от племето на местните жители, но това нямаше особено значение. Хамалите по принцип са от различни племена.
Малко след два часа към „Тоскана“ се приближи един катер. На кърмата му стоеше изправен един униформен служител. Оказа се, че това е началникът на митницата. Той се качи на борда със своите безупречно бели чорапи, шорти в цвят каки, прилежно изгладена куртка, лъскави пагони и твърда фуражка, която сочеше право напред. Извън бутафорията оставаха абаносовите колене и лъчезарното черно лице. Шанън го посрещна, заяви, че е представител на собственика, протегна ръка за крепко здрависване и покани митничаря в каютата на капитана.
Там вече чакаха три бутилки уиски и три картона цигари. Митничарят се настани под прохладния полъх на климатичната инсталация и надигна поднесената му бира. После хвърли бегъл поглед на митническата декларация, в която пишеше, че „Тоскана“ пренася резервни части за петролните сонди на компанията АГИП, които са разположени в шелфа на Камерун. Нямаше и дума за Испания или Югославия. Изброяваха се и няколко други артикула от товара — лодки (надуваеми), двигатели (извънбордови) и тропически дрехи, предназначени за работниците на платформите. На връщане корабът щеше да натовари какао и кафе от Сан Педро, Бряг на слоновата кост, а оттам щеше да се отправи обратно към Европа. Митничарят навлажни печата с дъха си и постави знака на одобрението си. Час по-късно си тръгна с подаръците в торбата.
Малко след шест часа, когато се позахлади, Шанън различи една лодка, която идваше откъм брега. По средата гребяха двамата местни жители, които редовно прекарваха хора до закотвените в залива кораби. Зад тях седяха други седем африканци, които държаха вързопи пред коленете си. На носа се виждаше фигурата на единствения бял в групата. Лодката сръчно се долепи до корпуса на „Тоскана“ и Жан-Баптист Лангароти чевръсто се покатери по спуснатата въжена стълба.