Господарят на хаоса

— Всичко беше негова работа — каза тя сърдито на отражението си. — Не моя! Никакъв избор нямах!

Тя надникна навън. Сивите стени на Кайриен се издигаха на две мили на запад, отвъд изпепелената земя, където Предвратието бе обкръжавало града. Ако се съдеше по резките контури, слънцето току-що се издигаше над хоризонта, но айилците вече щъкаха между шатрите.

Тя се върна при постелята си и легна пак. Твърде уморена беше, за да си приготви корен от съновниче, но пък тъпата болка винаги заглъхваше и след час-два, щом се събудеше, щеше да е отшумяла.

Не беше изненадващо, че Гавин запълни сънищата й. Понякога те повтаряха неговия, макар и не точно; в собствената й версия някои от по-смущаващите неща просто не се случваха, или поне бяха позамазани. В нейния вариант Гавин много по-дълго й декламираше стихове и я държеше за ръчица, докато наблюдаваха изгреви и залези. Нито пък заекваше толкова, когато й казваше, че я обича. И изглеждаше точно толкова красив, колкото си беше наистина. Другите неща си бяха само нейни. Нежни целувки, които траеха вечно.

Появи се и Перин и застана пред нея, с вълк, клечащ в краката му, и една ястребица и една соколица, кацнали на раменете му — поглеждаха се свирепо над главата му. Той сякаш не ги забелязваше и се опитваше да захвърли секирата си, а накрая побягна, а секирата полетя във въздуха след него. И отново Перин — побягна от един Калайджии, все по-бързо и по-бързо, колкото и да му викаше тя да се върне. И Мат, който изричаше странни слова, които тя почти разбираше — на Древния език, — и два гарвана, кацнали на раменете му — ноктите им се впиваха през палтото му до кръв. Той като че ли не им обръщаше повече внимание, отколкото Перин на ястребицата и соколицата, при все че по лицето му преминаваше вълна на непокорство, заменяна от мрачно примирение. В друг сън някаква жена, чието лице беше загърнато в сянка, го подмамваше към някаква голяма опасност — Егвийн не знаеше каква точно, знаеше само, че заплахата е чудовищна. Няколко сънища засягаха Ранд, не всичките лоши, но до един странни. Елейн с протегната ръка го натискаше по главата да коленичи. Елейн, Мин и Авиенда седяха в безмълвен кръг около него и всяка поред протягаше ръка да го погали. После Ранд вървеше към някаква горяща планина и нещо хрущеше под ботушите му. Тя се размърда и изхленчи — хрущящите неща бяха печатите от затвора на Тъмния, които се трошаха с всяка негова стъпка. Знаеше го. Не беше нужно да ги види, за да го знае.