Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Джейк погледна към Роланд, който продължаваше да се взира навън. На пребледнялото му лице бе изписано някакво особено изражение.
Един от пръстите на Стрелеца направи онзи въртелив жест.
— Да, ние трябва да спасим Тъмната кула — кимна момчето. Изведнъж си помисли, че разбира страстния стремеж на своя дин да я зърне и да влезе в нея, дори и това да го убиеше. Какво ли имаше в центъра на вселената? Имаше ли изобщо мъж (или момче), който да устои и да не поиска да разбули мистерията и да съзре със собствените си очи отговора на вселенските загадки?
Дори и да изгубеше разсъдъка си?
— Но за да сторим това, първо трябва да свършим две неща. Едното е да се върнем в нашия свят и да спасим един човек. Писател, който разказва историята ни. Другото е онова, за което вече говорихме. Освобождаването на Разрушителите. — Честността го накара да добави: — Или прекратяването на делото им. Разбираш ли?
Този път Шийми не каза нищо. Взорът му беше вперен там, накъдето гледаше и Роланд — в мъглата. Сякаш бе хипнотизиран. Видът му разтревожи Джейк, ала той продължи. Вече бе стигнал до въпроса си и нямаше връщане назад.
— Въпросът е какво да свършим по-напред? Навярно изглежда, че спасяването на писателя е по-лесната задача, защото няма да има противодействие… поне доколкото ни е известно… но пък да не забравяме риска… — Момчето не искаше да каже: „Но пък да не забравяме риска телепортирането ни да те убие“, ето защо млъкна неуверено по средата на изречението си.
Ала Шийми продължаваше да мълчи и Джейк вече се чудеше дали да опита отново, когато телепортът внезапно проговори. Също както и преди взорът му бе вперен навън, в мъглявия здрач на Тъндърклап.
— Снощи сънувах едно нещо — рече Шийми от Меджис, чийто живот навремето бе спасен от трима млади стрелци от Гилеад. — Сънувах, че пак съм в „Почивка за пътника“, само че нито Корал, нито Станли, нито Пети, нито Шеб — оня, дето свиреше на пиано — бяха там. Бях съвсем сам, миех пода и си пеех „Безгрижна любов“. Изведнъж летящите вратички изскърцаха — винаги правят тъй, когато някой влиза…
Джейк забеляза, че Роланд кимна усмихнато при тези думи.
— Погледнах нагоре — продължи Шийми — и видях ей туй момче. — Очите му се отместиха за миг към Джейк, след което отново се насочиха към входа на пещерата. — Приличаше досущ на теб, млади сай, направо можеше да ти е близнак. Ала лицето му бе обляно в кръв, едното му око беше извадено, загрозявайки хубостта му, и той куцаше силно. Изглеждаше като мъртвец и хем много ме изплаши, хем ме натъжи. Продължих да чистя, като си мислех, че ако продължа да си върша работата, той няма да ми обърне внимание и хич даже няма да ме забележи, ами ще си тръгне.
Джейк изведнъж си даде сметка, че тази история му звучи познато. Дали бе участвал в нея? Той ли бе това окървавено момче?
— Но той погледна право към теб… — измърмори Роланд, без да отделя взор от входа на пещерата.
— Да, Уил Диърборн, както се именуваше навремето — момчето се вторачи в мен и рече: „Защо трябва да ме нараниш, когато те обичам толкова много? Когато не мога да сторя нищо друго, а и не искам, защото любовта ме сътвори, нахрани и…“
— И ми вдъхна надежда за по-добри дни — промълви Еди. Една сълза се стрелна надолу по бузата му и капна безшумно на пода, където се превърна в малко влажно петънце.
— … и ми вдъхна надежда за по-добри дни? Защо искаш да обезобразиш лицето ми и да изпълниш сърцето ми с печал? Обичах те заради твоята красота, тъй както някога и ти ме обичаше заради моята, в дните преди светът да се промени. Сега ти забиваш пирони в плътта ми и изливаш живак в носа ми; ти насъска животните върху мен и те изядоха най-меките ми части. Около мен се събират кан-той и кикотът им не ми дава миг покой. Въпреки това те обичам, ще ти служа и дори ще възкреся магията, понеже такова бе сърцето ми, когато се надигнах от Първоначалието. Някога имах и сила, и красота, но вече силата ми се стопи…
— Ти заплака — рече Сузана и Джейк си помисли: „Естествено, че е заплакал.“ Той самият плачеше. Тед също ридаеше, както и Динки Ърншоу. Единствено очите на Роланд бяха сухи, но лицето му бе станало смъртнобледо.
— Той заплака — каза Шийми (сълзите се стичаха по бузите му, докато разказваше съня си) — и аз сторих същото, понеже виждах, че думите му са чисти като дневна светлина. Той ми рече: „Ако мъчението спре сега, навярно все още ще мога да се възстановя и да възвърна ако не хубостта си, то поне силата си…“
— Моята кес’ — каза Джейк и въпреки че никога не бе чувал думата, я произнесе правилно. — и своята кес’. Но още една седмица… или може би пет дни… или дори три… и вече ще е твърде късно. Дори и мъчението да спре, аз ще умра. Ти също ще умреш, защото когато любовта напусне света, всички сърца помръкват. Разкажи им за любовта ми, за болката ми и за надеждата, която още живее. Защото това е всичко, което съм, което имам и което искам.