Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Не мога да разбера как издържаш тая гадост — каза му Еди.
— „Всеки с вкуса си“, казала старата мома, докато целувала кравата — отвърна му Тед.
Само Отрочето на Родърик не казваше нищо. Той лежеше пред входа на пещерата, притиснал длани към лицето си, а тялото му трепереше.
След като Шийми изпи първата си бутилка вода, Тед му измери пулса, прегледа устата му и опипа черепа му за наранявания. Всеки път, когато питаше телепорта дали това място го боли, Шийми категорично клатеше глава, без да отделя очи от Роланд. Щом провери и ребрата му („гъдел ме е, сай“, рече засмяно къдравият мъж), Бротиган обяви, че е здрав като камък.
Еди, който виждаше прекрасно очите на Шийми — един от газените фенери наблизо осветяваше лицето на някогашния кръчмарски прислужник, — си помисли, че гази лъжа задминаваше дори и президентските.
Сузана се зае да приготви нова партида яйца и говежда яхния с царевица. (Грилът беше проговорил отново — „Още от същото, а?“, попита жизнерадостно, ала усилията му да завърже разговор за пореден път останаха без резултат.) Еди използва момента и се обърна към Динки Ърншоу:
— Искаш ли да се поразходим за малко навън, докато Сюз приготви закуската?
Младежът потърси с поглед Тед, който му кимна, и едва след това се обърна към младия стрелец:
— Щом искаш. Тази сутрин имаме малко повече време, но това не значи, че трябва да го пилеем.
— Разбирам — рече Еди.
ТРИ
Вятърът се бе усилил, но вместо да освежи въздуха, зловонието бе станало по-нетърпимо от всякога. Веднъж от гимназията ги бяха завели да разгледат петролна рафинерия в Ню Джърси и до днес Еди си мислеше, това е било най-ужасното нещо, което е подушвал през живота си — две момичета и три момчета бяха повърнали. Помнеше, че човекът, който ги развеждаше из рафинерията, се бе засмял сърдечно, отбелязвайки:
— Не забравяйте, че това е мирисът на парите — така ще се почувствате по-добре!
Навярно „Пърт Ойл & Газ“ продължаваха да държат първото място в личната му класация, но само защото тази миризма не беше толкова силна. И защо, по дяволите, си мислеше за тези неща? Не знаеше и най-вероятно нямаше никакво значение, но въпреки това имаше нещо странно в начина, по който някои спомени го навестяваха. Само дето „навестяваха“ не беше точната дума, нали?
— По-скоро изплуват — промърмори Еди. — Изплуват от миналото.
— Моля? — попита Динки. — Каза ли нещо, партньоре?
Бяха излезли на пътеката и се взираха в сините покриви, мержелеещи се в далечината, стълпотворението от ръждясали локомотиви и вагони и идиличната главна улица. Идилична, да — особено като знаеш, че градчето е заобиколено от тройни ограждения, по едно от които тече ток със смъртоносно напрежение.
— Нищо — каза Еди. — Каква е тази миризма? Имаш ли някаква представа?
Динки поклати глава, но посочи с ръка отвъд „Синия рай“ — на юг… а може би на изток? Кой можеше да каже със сигурност?
— Всичко, което знам, е, че там има нещо отровно — рече. — Веднъж попитах Финли и той ми каза, че натам имало фабрики. Нещо, свързано с „Позитроникс“. Познато ли ти е това име?
— Да. Но кой е този Финли?
— Финли о’ Тего. Шефът на охраната, дясната ръка на Прентис, познат още и като Невестулката. Тахийн. Каквито и планове да имате, трябва да минете през него, за да ги реализирате, а той няма никакво намерение да ви помага. Да го видя проснат на земята за мен ще е национален празник. Между другото истинското ми име е Ричард Ърншоу. Страшно се радвам да се запознаем.
Той протегна ръка и Еди я стисна.
— Аз съм Еди Дийн. Тук, на запад от Пекос, ме знаят като Еди от Ню Йорк. Жената е Сузана. Съпругата ми.
Динки кимна.
— Аха. А момчето се казва Джейк и също е от Ню Йорк.
— Джейк Чеймбърс, да. Слушай, Рич…
— Приветствам усилието — усмихна се младежът, — но толкова отдавна ми викат Динки, че вече е късно да се променя. Известно време работих в супермаркета „Супр Савр“ и там имаше един пич на двайсет години, на когото викаха „Джей Джей шибания Блу Джей“55. Хората ще го наричат така и когато стане на осемдесет, и му сложат катетър и една от онези торби, дето пикаеш в тях.
— Ако не си свършим добре работата — каза Еди, — никой няма да стане на осемдесет. Нито в този, нито в който и да е друг свят.
Динки го изгледа стъписано, сетне лицето му помръкна.
55
Blue jay (анг.) — американска сойка — Б. пр.