Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Абе, що не си завреш тези глупости отзад? — извика Динки и Еди внезапно бе връхлетян от спомена за първите си часове на брега на Западното море, когато бе объркан, вкиснат и умиращ за хероин — спомен толкова силен, че за момент имаше усещане за déjà vu. — Ако му кажеш, че искаш да се запали, Шийми само ще попита дали имаш кибрит. Та той те мисли за шибан Господ, човече!
Сузана чакаше отговора на Роланд със смесица от тревога и скверно любопитство. Такъв обаче не последва. Стрелеца се взираше безмълвно в Динки, пъхнал палци в колана си.
— Според мен си давате сметка, че един мъртвец не може да ви върне от Ключовия свят — рече Тед с разумен тон,
— Ще прескочим тази ограда, когато и ако стигнем до нея — заключи Роланд. — Сега ни чакат редица други препятствия.
— Доволна съм, че първо ще се захванем със „Синия рай“, независимо от риска — каза Сузана. — Това, което става там, е чудовищно.
— Напълно съм съгласен с вас, мадам — каза Динки. — Точно това е думата.
Напрегнатата атмосфера в пещерата се поразведри. Зад тях Шийми караше Ко да се превърта и пухкавото зверче се подчиняваше с удоволствие. Отродът го наблюдаваше в захлас, а на лицето му се бе разляла огромна усмивка. Сузана се запита кога ли Хейлис от Чайвен се бе усмихнал за последен път; радваше се като същинско дете.
Мислеше да попита Тед дали има някакъв начин да разберат кой ден точно е в Америка, ала в крайна сметка се отказа. Ако Стивън Кинг беше мъртъв, щяха да разберат; техният дин им го беше казал и жената не се съмняваше в думите му. Засега писателят беше добре — пилееше времето и ценното си въображение, докато светът, който бе роден да опише, продължаваше да събира прах в главата му. Нищо чудно, че Роланд му беше ядосан. Тя също му бе набрала малко.
— Какъв е планът ти, Роланд? — попита Тед.
— Основава се на две предположения — рече Стрелеца, — че можем да ги изненадаме и да всеем паника сред тях. Според мен изобщо не очакват някой да им попречи в тези последни дни; от Пимли Прентис до последния човешки страж покрай оградата, те нямат никаква причина да вярват, че ще бъдат обезпокоени, още по-малко пък атакувани. Ако предположенията ми са верни, ще успеем. А ако се провалим, поне няма да живеем достатъчно дълго, за да видим пречупването на Лъчите и рухването на Кулата.
Роланд взе грубата карта на „Алгул Сиенто“ и я разстла на пода на пещерата. Всички се събраха около нея.
— Тези резервни железопътни линии — каза, посочвайки чертичките, отбелязани с номер 10 на картата. — Погледнато през бинокъла, някои от локомотивите и вагоните на тях сякаш са на не повече от двайсетина метра от южната ограда… Така ли е?
— Да — кимна Динки, — доколкото тя все още е южна. На тази линия — посочи средата на най-близката до „Синия рай“ черта — има товарен вагон, който е страшно близо до оградата. На около десетина метра от нея. На стената му има надпис „СУУЛАЙН“57.
Беловласият мъж кимна.
— Добро прикритие — каза Роланд. — Направо идеално. — Левият му показалец се стрелна към постройките откъм северната страна на поселището. — Ами тези бараки тук?
— Едно време ги използваха за складове — обясни спомощникът, — ала сега повечето са празни. Известно време група Отроди спяха там, но преди седем-осем месеца Пимли и Невестулката ги изгониха.
— Но също стават за прикритие, без значение дали са празни или пълни — каза Роланд. — Какъв е теренът зад и около тях? Интересува ме дали е достатъчно равен, за да може това нещо да се движи по него? — Той кимна към триколесния скутер на Сузана.
Тед и Динки се спогледаха.
— Определено.
Сузана очакваше Еди да протестира още преди да е чул замисъла на техния дин, но мъжът й не каза нищо. Това беше добре. Вече си мислеше какви оръжия да си избере за целта. Какви автомати.
В продължение на няколко секунди Стрелеца остана безмълвен, загледан в картата, сякаш общуваше с нея. Когато Тед му предложи цигара, той я взе и едва тогава заговори. Отбеляза с парче тебешир определени контейнери с боеприпаси и нарисува две стрелки на картата: едната сочеше на юг, а другата — на север. Тед му зададе един въпрос; Динки му зададе друг. Зад тях Шийми и Хейлис си играеха с Ко като малки деца, а скунксът имитираше смеха им със завидна точност.
Когато Роланд приключи, Тед Бротиган каза:
— Възнамерявате да пролеете огромно количество кръв.
— Да. Колкото можем повече.
— Доста рисковано за дамата — отбеляза Динки и погледна първо към Сузана, а после и към Еди.
57
Една от най-големите железопътни компании в САЩ — Б. пр.