Тъмната кула

ЕДНО

Един ден по-късно; тръбата още не е оповестила сутрешната смяна на караула. Музиката ще започне всеки момент, слънчевите лъчи ще озарят за пореден път „Синия рай“ и Разрушителите, дежурили през нощта, ще напуснат Школата, за да бъдат заменени от бодри техни събратя. Всичко е такова, каквото трябва да бъде, въпреки че Пимли Прентис е спал по-малко от час предната нощ и дори тогава кошмарите не го оставиха на мира. В крайна сметка той стана от леглото в четири часа (според часовника на нощното му шкафче беше четири сутринта, но кой можеше да каже със сигурност… не че на някого му пукаше особено, когато оставаше толкова малко време до края на света) и седна зад писалището си, загледан в Парка. В този ранен час той бе тъмен и пуст — с изключение на един самотен робот, решил да патрулира из алеите, размахвайки безцелно шестте си ръце, завършващи със страховити щипци. С всеки изминал ден роботите ставаха все по-чалнати, но отстраняването на батериите им бе доста рисковано — някои бяха програмирани така, че да експлодират при подобна операция. Ето защо нямаха друг избор, освен да се примирят с чудатостите на раздрънканите джаджи и да си напомнят, че и всичко щеше да свърши съвсем скоро, хвала на Исуса и Всемогъщия Бог-отец. По едно време Пимли Прентис се наведе, извади 40-калибровия си револвер „Колт“ от чекмеджето над коляното си и го сложи в скута си. Това бе същият пистолет, с който предишният Девар-лорд — Хъма — бе екзекутирал изнасилвача Камерън. Пимли бе доволен, че до този момент не се бе наложило да екзекутира никого от подчинените си — камо ли от поверениците си, — ала тежестта на оръжието в скута му винаги му действаше успокояващо. Защо обаче му бе притрябвала утеха рано сутринта, и особено когато всичко вървеше гладко — това беше въпрос, на който Девар-лордът не можеше да си отговори. Единственото, за което можеше да се хване, бяха някои аномалии в показателите на онова, което Финли и Дженкинс, главният им техник, наричаха „дълбоката телеметрия“, сякаш ставаше дума не за онова продълговато помещение в сутерена, а за апаратура, разположена на дъното на океана. Пимли си даваше сметка, че това, което го плаши — да наречем нещата с истинските им имена — е ирационалното предчувствие за надвиснала заплаха, и се опитваше да се успокои, че това е само потвърждение на прословутата пословица, която бе научил от дядо си. Явно почти бе достигнал дома си, след като толкова много се тревожеше дали няма да счупи яйцата.