Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Когато са по-дезорганизирани? — подсказа Тед.
Стрелеца кимна.
— Чухте ли тръбата сутринта? — попита възрастният мъж. — Точно преди да се появим.
Роланд, Сузана, Еди и Джейк поклатиха глави.
Тед не изглеждаше изненадан.
— Но чухте музиката, нали?
— Да — потвърди тъмнокожата жена и подаде на спомощника нова кутия ноз-а-ла. Той загълта жадно любимата си напитка, а Еди, който го наблюдаваше недоверчиво, потръпна от отвращение.
— Благодаря ви, мадам. Тръбата оповестява смяната на караула. Тогава се включва и музиката.
— Мразя тази музика — процеди Динки.
— Ако има време, когато хватката се поразхлабва — продължи Тед, — това е то.
— В колко часа става това? — попита Роланд.
Тед и Динки се спогледаха. Младежът вдигна рамене и разпери осем пръста. Когато беловласият Разрушител кимна утвърдително, на лицето му се изписа облекчение.
— Да, в осем часа — каза Тед, след което се изсмя и поклати скептично глава. — Доколкото „осем часът“ означава нещо в свят, където затворът ти непрекъснато се мести на изток (или натам, където би трябвало да е изток).
Ала Роланд, който живееше в този разпадащ се свят отпреди Тед Бротиган дори да сънува място като „Алгул Сиенго“, вече бе привикнал с разклащането на непоклатимите природни закони и то не му правеше впечатление.
— Значи имаме около двайсет и пет часа — заключи Стрелеца. — Или по-малко.
Динки кимна.
— Ако очакваш някакъв хаос обаче, забрави. Те са стари кучета и си разбират от работата.
— Предполагам — каза Роланд, — но това е най-доброто, което можем да сторим. — Той се обърна към стария си познайник от Меджис и му махна да се приближи.
ПЕТ
Шийми веднага остави чинията си, пристъпи към Стрелеца и вдигна юмрук към челото си.
— Хайл, Роланд, който се именуваше Уил Диърборн навремето. Стрелеца отвърна на поздрава му и се обърна към Джейк.
Момчето го изгледа неуверено. Неговият дин му кимна, то заобиколи Тед Бротиган и седна срещу Шийми. Роланд бе приклекнал между двамата и сякаш не гледаше нито единия, нито другия.
Джейк вдигна юмрук към челото си.
Шийми му отговори със същото.
Момчето погледна към своя дин и попита:
— Какво искаш?
Стрелеца остана безмълвен и продължи да гледа към входа на пещерата, като че ли в мъглата имаше нещо, което изцяло бе погълнало вниманието му. Джейк знаеше какъв бе отговорът на въпроса му още преди да го зададе — знаеше го със сигурност, сякаш бе използвал дарбата си, за да надзърне в съзнанието на Роланд. Пътят им се разделяше на две и момчето бе предложило да се допитат до Шийми, преди да решат по кое разклонение да поемат. Тогава идеята му се бе сторила дяволски добра — Бог знае защо, — но сега, докато се взираше в това простосърдечно, не особено интелигентно лице и кръвясали очи, Джейк се запита две неща: от какъв зор му бе хрумнало това и защо някой — например Еди, който бе успял да запази здравия си разум въпреки всичко, през което бяха преминали — не му беше казал, че идеята да поверят бъдещето си в ръцете на Шийми Руиз е адски тъпа. Направо олигофренска, както биха казали бившите му съученици от гимназията „Пайпър“. Сега Роланд, който вярваше, че дори в сянката на смъртта имаше какво да се научи, искаше Джейк да направи това, което бе подхвърлил — кой предложи, той заложи, както би казал Еди, — и отговорът без съмнение щеше да го увенчае пред всички с ореола на суеверния малоумник, в който се бе превърнал. Добре де, и какво от това? Дори и въпросът му да се равняваше на хвърлена във въздуха монета, защо да не го зададе? За краткото време, откакто беше в компанията на Роланд, се бе натъкнал на магически врати, механични икономи, телепатия (която владееше и самият той, макар и в малка степен), вампири и паяколаци. Тъй че защо не остави Шийми да реши? В крайна сметка трябваше да изберат или едното, или другото… и той бе преминал през достатъчно трудности, за да се тревожи, че ще изглежда като идиот в очите на спътниците си. „Освен това — помисли си момчето, — ако сега не съм заобиколен от приятели, значи никога няма да бъда.“
— Шийми… — започна накрая. Беше малко страшничко да гледаш в тези кръвясали очи, но Джейк не отмести взор от тях. — Отправили сме се на дълъг път. Това означава, че трябва да свършим една работа. Всъщност…
— Трябва да спасите Кулата — прекъсна го синът на Станли. — А моят стар приятел възнамерява да влезе вътре, да се изкачи до върха и да съзре онова, що е там. То ще му донесе или съживяване, или смърт… или и двете. Навремето се именуваше Уил Диърборн — тъй бе то — и за мен все още Уил Диърборн е той.