Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Можем да кажем, че е хванал хрема и затова не идва в Школата — предложи беловласият мъж. — В Тъндърклап можеш да се разболееш от толкова много неща. Вие обаче трябва да разберете, че няма никакви гаранции. Сега може да ни върне в „Синия рай“, след което… — Щракна с пръсти във въздуха.
Смеейки се, Шийми го изимитира, като щракна с пръстите на двете си ръце. Сузана отмести поглед, защото изведнъж й стана зле.
— Зная това — каза Роланд и макар че тонът му не се промени, всички от ка-тета му бяха благодарни, че съвещанието бе към края си. Търпението на техния дин бе достигнало крайната си точка. — Дръжте го на сигурно място дори и ако е добре, и се чувства добре. Благодарение на оръжията, които ни оставихте, Шийми няма да ни трябва за това, което съм намислил.
— Оръжията са добри — кимна Тед, — но дали са достатъчно добри, че да избият шейсетина души, кан-той и тахийни?
— Вие двамата ще се изправите ли редом с нас, когато започне битката? — попита Роланд.
— С най-голямо удоволствие — отвърна Динки, оголвайки зъби в хищна усмивка.
— Да — рече беловласият мъж. — Аз също имам добро оръжие. Изслушахте ли ролките, които ви оставих?
— Да — отвърна Джейк.
— Значи знаете историята за мъжа, който открадна портфейла ми.
Всички кимнаха.
— Какво стана с онази млада жена? — попита Сузана. — С коравото девойче? С Таня и нейния приятел… който вече й е съпруг, освен ако…
Тед и Динки се спогледаха неуверено, сетне едновременно поклатиха глави.
— Някой друг път — каза възрастният мъж. — То и няма толкова много за разказване. Таня вече е омъжена и всичко, което иска, е да се гушка с нейния момък.
— И да Разрушава — добави Динки.
— Но те не разбират ли… — тъмнокожата жена не можа да довърши. Споменът за момчето от съня на Шийми внезапно изплува в съзнанието й — „сега забиваш пирони в плътта ми“, бе казало то. Обезобразеното момче, което някога е било красиво.
— Те не искат да разберат — каза Тед с благ глас. Той зърна мрачното изражение на Еди и поклати глава. — Но не бива да ги мразите заради това. Не алчност или страх им пречат да проумеят истината, а от отчаянието.
— И защото да Разрушаваш е божествено — добави Динки. Той също гледаше Еди. — Както е божествено и да стреляш… Нали разбираш какво искам да кажа?
Съпругът на Сузана въздъхна и пъхна ръце в джобовете си, без да каже нищо.
В този момент Шийми изненада всички, като грабна един от картечните пистолети и описа с него дъга във въздуха. Добре че оръжието не беше заредено, защото в противен случай великият поход в търсене на Тъмната кула щеше да свърши още в Тъндърклап.
— И аз ще се бия! — извика той. — Бум-бум-бум! Така-така-така-так!
Еди и Сузана светкавично се приведоха към земята; Джейк инстинктивно се хвърли пред Ко, а Гед и Динки вдигнаха ръце пред лицата си, сякаш това можеше да ги предпази от стотиците тежкокалибрени, покрити със стомана куршуми. Роланд само се протегна и взе оръжието от ръцете на телепорта.
— Ще дойде време и за твоята помощ — рече, — но след като спечелим тази битка. Виждаш ли четириногия приятел на Джейк, Шийми?
— Да, той е с Отрода.
— Той говори. Виж дали можеш да го накараш да ти каже нещо.
Някогашният прислужник от „Почивка за пътника“ покорно се замъкна в дъното на пещерата, където Чъки/Хейлис продължаваше да гали главата на Ко, застанал на едно коляно, и каза името си пред зверчето. Скунксът го повтори на момента и Шийми се засмя, а Хейлис последва примера му. Бяха като две хлапета от Кала; като две тъпоумни хлапета.
Роланд се обърна към Динки и Тед. Устните му се бяха стеснили до тънка бяла ивица на фона на суровото му лице.
СЕДЕМ
— Започне ли престрелката, трябва да го пазите като очите си — каза Стрелеца и направи красноречив жест с лявата си ръка, сякаш завърташе ключ в катинар. — Ако изгубим, няма значение какво ще се случи с него. Ала ако победим, ще се нуждаем от него поне още веднъж. Навярно два пъти.
— Къде ще ходите? — попита Динки.
— В Америка от Ключовия свят — отвърна му Еди. — В малко градче в Северен Мейн на име Ловъл. Възможно най-рано през юни 1999 — поне доколкото еднопосочното време позволява.
— Отиването ми в Кънектикът като че ли сложи началото на пристъпите му — каза глухо Тед. — Знаете, че телепортацията ви в Америка ще влоши още повече състоянието му, нали? Или искате да го убиете? — Беловласият мъж говореше с равен тон: — Просто питам, господа.
— Знаем това — рече Роланд. — Когато му дойде времето, ще му кажа какви са рисковете и ще го попитам дали…