Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Той го прави за моя дин — рече Еди, — а това е най-важното. Може да не ти се вярва, Динк, но…
— Но ти го вярваш.
— Абсолютно. Сега да ти задам най-важния въпрос — как мислиш, според теб Тед знае ли колко време ще издържи Шийми? Като се има предвид, че сега помощта, която получава, се е увеличила?
„Кого се опитваш да развеселиш, братко“ — проговори изведнъж Хенри в главата му. Циничен както винаги. — „Него или себе си?“
Динки изгледа Еди така, сякаш бе откачен или в краен случай малоумен.
— Тед е бил счетоводител. От време на време преподавател. Надничар, когато не е могъл да си намери нищо по-добро. Той не е лекар.
Младият мъж обаче не се отказваше.
— Какво мисли той?
Динки мълчеше. Вятърът виеше, заглушавайки музиката, а гръмотевиците трещяха като търкалящи се кости. Накрая рече:
— Може би три или четири пъти… но последствията стават все по-лоши. Вероятно само два пъти. И няма никакви гаранции, разбираш ли? Може да получи удар още следващия път, когато се напъне да отвори дупка, през която да преминем.
Еди се опита да измисли друг въпрос, но не можа. Последният отговор бе помел и последните останки от слабия му оптимизъм като приливна вълна и когато Сузана ги извика, той с радост се завтече към пещерата.
ЧЕТИРИ
Шийми Руиз бе възвърнал апетита си — всички бяха възприели това като добър знак — и сега се хранеше лакомо. Кървавите петънца в очите му бяха избледнели, но все още се открояваха на фона на белите му ириси. Еди се запита какво ли щяха да направят стражите от „Синия рай“, ако ги забележеха… и как ли щяха да погледнат на горкият човечец, ако изведнъж го видеха със слънчеви очила.
Роланд разговаряше с Отрода в дъното на пещерата — явно бе успял да го накара да се изправи на крака, освен ако не го беше пренесъл дотам на ръце. Е, „разговаряше“ бе малко пресилено, защото Стрелеца говореше, а Отрочето на Родърик слушаше безмълвно, като от време на време хвърляше погледи, изпълнени с благоговение, към лицето на Роланд. Еди успя да различи само две думи — „Чевин“ и „Чайвен“. Очевидно неговият дин разпитваше Отрода за създанието, което бяха срещнали на шосето в Ловъл.
— Има ли си име? — обърна се Еди към Тед и Динки, докато си вземаше втора чиния.
— Аз му викам Чъки — каза Динки, — защото ми прилича на куклата от онзи филм на ужасите, който гледах веднъж.
Еди се усмихна.
— „Детска игра“, да. И аз съм го гледал. След твоето кога, Джейк. И доста след твоето, Сузиела. — Косата на Отрода не приличаше особено, но топчестото му, луничаво лице и сините му очи бяха като тези на страховитата кукла. — Според вас ще може ли да пази тайна?
— Ако никой не го попита, ще може — каза Тед. Младият стрелец не остана много доволен от този отговор.
След около пет минути Роланд се присъедини към тях. На лицето му бе изписано доволно изражение. Той приклекна до Тед — ставите не го боляха толкова, когато ги раздвижеше — и попита беловласия мъж:
— Момъкът се казва Хейлис от Чайвен. Някой ще забележи ли отсъствието му?
— Едва ли — рече Тед. — Отродите се събират на групи пред портата зад спалните помещения, търсейки работа. Най-често ги използват за хамалски услуги, а в замяна на труда им ги хранят и ги поят. На никого не му прави впечатление, когато се запилеят нанякъде.
— Добре — кимна Роланд и веднага смени темата: — Колко дълги са дните при вас? Ще има ли двайсет и четири часа от този момент до утре сутринта?
Беловласият мъж бе заинтригуван от въпроса и се замисли за момент, преди да отговори.
— Сложи ги двайсет и пет — рече накрая. — Или дори повече, защото времето забавя хода си, особено на това място. С отслабването на Лъчите се наблюдават все по-големи несъответствия във времевия поток между световете. Навярно той е една от най-уязвимите точки.
Стрелеца кимна. Сузана му предложи да хапне, ала той й благодари и поклати глава. Зад него Отродът седеше на един от контейнерите и зяпаше босите си, покрити с рани крака. Еди бе изненадан, когато видя, че Ко се приближава към Хейлис, а обстоятелството, че зверчето му позволи да го погали по главата с уродливата си ръка, го изненада още повече.
— Има ли време сутринта, когато нещата са малко по-… как да го кажа…