Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Сетне момчето се обърна и излезе навън, а летящите врати отново изскърцаха. Скръъ-ъъц.
Шийми погледна към Джейк и се усмихна като човек, който току-що се е събудил.
— Не мога да отговоря на въпроса ти, сай — рече и почука с юмрук по челото си. — Нямам много мозък тука, само паяжини. Корделия Делгадо казваше тъй и мисля, че е била права.
Джейк не каза нищо. Беше смаян. Бе сънувал същото обезобразено момче, но не в кръчмата „Почивка за пътника“, а в Гейдж Парк, където бяха видели Чарли Пуф-Паф. Миналата нощ. Ала явно бе забравил съня си и едва ли щеше да си го припомни, ако Шийми не бе разказал своя сън. А дали Роланд, Еди и Сузана също бяха сънували това? Да. Можеше да го прочете по лицата им, тъй както виждаше, че Тед и Динки изглеждаха трогнати и озадачени едновременно.
Роланд се изправи, потръпвайки от болка, притисна хълбока си с ръка и каза:
— Благодарност, сай, Шийми, защото ни помогна много.
Някогашният прислужник от Меджис се усмихна неуверено.
— Как направих това?
— Няма значение, драги — каза Роланд и насочи вниманието си към Тед. — С приятелите ми ще излезем за малко навън. Трябва да говорим ан-тет.
— Разбира се — каза беловласият мъж и тръсна глава в опит да я прочисти.
— Направете ни услуга и бъдете бързи — обади се Динки. — Навярно всичко е наред, но да не си играем с късмета си.
— Ще имате ли нужда от неговата помощ, за да се върнете? — попита Еди, кимайки към Шийми. Той прекрасно знаеше, че въпросът е реторичен; как иначе тримата щяха да се върнат в „Алгул Сиенто“?
— Ами, да, но… — започна Динки.
— Значи вече си играете с късмета си — отбеляза Еди и заедно със Сузана и Джейк последва Роланд навън. Ко остана вътре при новия си приятел Хейлис от Чайвен. Това разтревожи Джейк. Не ставаше въпрос за ревност, а по-скоро за лошо предчувствие. Сякаш съзираше поличба, която някой по-мъдър от него — някой от манихейците навярно — можеше да разгадае. Дали обаче искаше да узнае значението й?
Може би не.
ШЕСТ
— Не си спомнях своя сън, докато Шийми не ни разказа неговия — рече Сузана, — и ако той не го беше разказал, сигурно никога нямаше да си припомня своя.
— Да — каза Джейк.
— Сега вече си го спомням много ясно — продължи жената. — Бях на една от спирките на метрото и това момче слезе по стълбите…
— Аз бях в Гейдж Парк — рече Джейк.
— Аз пък бях на площадката на Марки Авеню, където често играехме като деца — каза Еди. — В съня ми детето с окървавеното лице носеше тениска с надпис „НИТО МИГ СКУКА…
— … В СРЕДНИЯ СВЯТ“ — довърши Джейк и той го изгледа смаяно.
Ала най-младият стрелец от техния ка-тет изобщо не забеляза това; мислите му се бяха насочили в друга посока. — Чудя се дали Стивън Кинг използва елементи от сънищата си в романите си. Нали разбирате — като мая, за да бухне сюжетът.
Това беше въпрос, на който никой от тях не можеше да отговори.
— Роланд? — започна Еди. — Къде беше ти в своя сън?
— В „Почивка за пътника“, къде другаде? Където бях преди цяла вечност заедно с Шийми — „И приятелите ми, загинали отдавна“, можеше да добави, ала не го направи. — Седях на любимата маса на Елдред Джонас и играех на „Вижте ме“.
— Момчето от съня беше Лъчът, нали така? — попита Сузана.
Роланд кимна и Джейк веднага разбра, че в крайна сметка Шийми им бе отговорил с коя задача да се захванат по-рано. Беше им отговорил абсолютно категорично.
— Имате ли някакви въпроси? — попита Стрелеца.
Спътниците му поклатиха глави.
— Ние сме ка-тет — рече Роланд и те отвърнаха едновременно:
— Ние сме единство от мнозина.
Техният дин остана загледан в тях за известно време, след което ги поведе обратно към пещерата.
— Шийми — обърна се към стария си познайник.
— Да, сай! Да, Роланд, който се наричаше Уил Диърборн навремето!
— Ще спасим момчето, за което ни разказа. Ще накараме лошите хора, които го измъчват, да спрат да го нараняват.
Шийми се усмихна, но си личеше, че не разбира за какво говори Стрелеца. Вече бе забравил за момчето от съня си.
— Добре, сай, това е добре.
Роланд насочи вниманието си към Тед.
— След като Шийми ви върне обратно, веднага го сложи да си легне. Или, ако така ще привлечеш нежелано внимание, просто се увери, че ще си почине.