Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Но не сър Уилям и сър Уолтър са създали робството — възрази Стивън. — Сър Уолтър винаги е бил против търговията с роби. И сър Уилям беше добър към мен. Той ме кръсти и ме изучи.
— Кръстил ви е? Какво? Дори името ви е наложено от враговете ви? Като символ на поробването? В такъв случай ви съветвам да се отречете от него и да приемете друго име, след като се възкачите на трона на Англия! С какво име ви е нарекла майка ви?
— Не знам, сър. Не съм убеден, че изобщо ми е дала име.
Джентълменът присви очи, което беше признак за дълбок размисъл.
— Странна ще е тази майка — разсъждаваше той, — която не е дала име на детето си. Да, със сигурност съществува име, което ви принадлежи. Истински ви принадлежи. Това ми е ясно. Името, с което майка ви се е обръщала към вас в сърцето си в онези кратки мигове, когато ви е държала в прегръдките си. Не сте ли любопитен да научите кое е то?
— Разбира се, сър. Но майка ми отдавна е мъртва. Може никога да не е казала това име на друг човек. Дори нейното име е изгубено. Веднъж, когато бях малък, попитах сър Уилям, но той не можа да си го спомни.
— Със сигурност го е знаел, но в лукавството си не е пожелал да ви го каже. Нужен ни е някой със забележителни способности, за да възстанови името ви, Стивън — някой, който притежава рядка прозорливост, изключителен талант и несравнимо благородство на духа. Всъщност това съм аз. Да, точно така ще направя. В знак на обичта, която питая към вас, ще открия истинското ви име!
31
СЕДЕМНАДЕСЕТ МЪРТВИ НЕАПОЛИТАНЦИ
Април 1812 — юни 1814 година
ПО ОНОВА ВРЕМЕ в британската армия имаше известен брой „разузнаващи“ офицери, чиято работа беше да разговарят с местните хора, да крадат писмата на френската армия и винаги да знаят какво правят френските части. Колкото и романтични да са представите ви за войната, разузнаващите офицери на Уелингтън при всички случаи ги надхвърлят. Тези офицери преминаваха реки на лунна светлина и прехвърляха планини под изпепеляващо слънце. Те живееха повече зад френската фронтова линия, отколкото зад английската, и познаваха всеки, който симпатизираше на британската кауза.
Най-видният от разузнаващите офицери несъмнено беше майор Колкхаун Грант от 11-и пехотен полк. Често се случваше французите да вдигнат глави и да видят майор Грант да ги наблюдава от коня си, застанал на върха на някой далечен хълм. Той се взираше през далекогледа си и си водеше записки за тях в малък бележник. Това ги караше да се чувстват крайно неудобно.
Една сутрин през април 1812 година съвсем случайно майор Грант се озова между два патрула на френската кавалерия. Когато стана ясно, че не може да им избяга, той слезе от коня си и се скри в малка горичка. Майор Грант се смяташе по-скоро за войник, отколкото за шпионин, и като войник считаше за чест да носи униформата си постоянно. За съжаление униформата на 11-и пехотен полк (като на повечето пехотни части) беше яркочервена и докато майорът се криеше сред напъпилите пролетни листа, французите бързо го забелязаха.
За британците залавянето на Грант беше бедствие, съизмеримо със загубата на цяла бригада редови войници. Лорд Уелингтън незабавно разпрати спешни съобщения, някои от които до френски генерали с предложения за размяна на пленници и няколко партизански командири73 и обещания за сребърни монети и оръжие в изобилие срещу освобождаването на Грант. Когато нито едно от тези предложения не се увенча с успех, лорд Уелингтън се видя принуден да приложи друг план. Той нае един от най-легендарните и най-кръвожадните партизански главатари, Херонимо Саорнил, да заведе Джонатан Стрейндж при майор Грант.
— Ще видите, че Саорнил е малко страшен — съобщи Негова светлост на Стрейндж, преди магьосникът да потегли, — но аз нямам никакви притеснения по този повод, защото, честно казано, мистър Стрейндж, и вие не му отстъпвате.
Саорнил и хората му наистина бяха зловеща шайка разбойници, каквато не бихте искали да срещате. Те бяха мръсни, вмирисани и небръснати. Носеха саби и ножове, затъкнати на поясите, и пушки през рамо. Дрехите и потниците на седлата им бяха изпъстрени с жестоки и зловещи изображения: черепи и кръстосани кости, пронизани с ножове сърца, бесилки, колела с разпънати на тях фигури, гарвани, кълвящи сърца и очи, и други също толкова приятни картини. Тези изображения представляваха инкрустации, изработени с нещо, което на пръв поглед приличаше на перлени копчета, но отблизо се оказа зъби на убити от партизаните французи. В частност Саорнил се беше накичил с толкова зъби, че при всяко негово движение те подрънкваха, сякаш и след смъртта си французите тракаха със зъби от страх.
73
Партизанските отряди представляваха групи от испанци, наброяващи от няколко дузини до няколко хиляди, които се биеха с френските войски и ги изтощаваха с непрекъснати набези. Някои от тезн отряди се оглавяваха от бивши войници и поддържаха забележителна военна дисциплина. Други бяха най-обикновени бандити и съсредоточаваха енергията си колкото в битки с французите, толкова в тормозене на собствените си злополучни сънародници.