Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Мистър Норел не отвърна. Той седеше дълбоко замислен, изцяло погълнат от това ново — и недотам приятно — откритие.
Накрая магьосникът заговори, но по-скоро за да изрази мислите си на глас, отколкото да отговори на въпроса на Ласелс:
— Слухът за книга, принадлежала на Краля Гарван или написана от него, е една от голямите лудости на английската магия. Много хора са твърдели, че са я намерили или че знаят къде е скрита, някои от тях — умни хора, които биха могли да напишат важни научни творби, но са предпочели да пропилеят живота си в търсене на книгата на краля. Това обаче не означава, че такава книга не би могла да съществува…
— А ако съществува — продължи Ласелс — и някой я намери, тогава какво?
Мистър Норел поклати глава и не отговори.
Чайлдърмас отвърна вместо него:
— Тогава цялата английска магия ще трябва да се преразгледа в светлината на онова, което се съдържа в книгата.
Ласелс повдигна вежди.
— Наистина ли? — попита той.
Мистър Норел се поколеба — по всичко личеше, че му се иска да отговори отрицателно.
— Вие вярвате ли, че това е книгата на краля? — обърна се Ласелс към Чайлдърмас.
Чайлдърмас сви рамене.
— Финдхелм със сигурност е вярвал. В Ричмънд издирих двама души, които на младини са работили като слуги в дома на Финдхелм. Те казаха, че книгата на краля била гордостта на живота му. Той бил преди всичко пазач на книгата и след това съпруг, родител и фермер — Чайлдърмас помълча малко. — Най-голямата слава и най-голямото бреме, споходили човек в онези времена — каза той замислен. — Самият Финдхелм трябва да е бил нещо като магьосник теоретик. Купувал е книги за магия и е плащал на магьосник от Норталертън да го учи. Но едно нещо ми се видя особено любопитно; и двамата слуги твърдяха, че Финдхелм никога не е чел книгата на краля и е имал само бегла представа за това какво съдържа.
— А! — тихо възкликна мистър Норел.
Ласелс и Чайлдърмас го погледнаха.
— Значи не е могъл да я прочете — каза мистър Норел. — Е, това е много… — той млъкна и задъвка ноктите на ръцете си.
— Може да е била на латински — предположи Ласелс.
— А защо смятате, че Финдхелм не е знаел латински? — отвърна Чайлдърмас с известно раздразнение. — Само защото е бил фермер…
— О, нямах намерение да обидя фермерското съсловие, уверявам ви — засмя се Ласелс. — Тяхното занимание е по своему полезно. Но като цяло фермерите не са известни с добро класическо образование. Дали този човек би разпознал латински, ако го види?
Чайлдърмас отговори, че Финдхелм несъмнено би разбрал, че книгата е на латински. Не е бил глупак.
На това Ласелс хладно отвърна, че никога не го е наричал такъв.
Спорът започна да се разгорещява и изведнъж мистър Норел накара и двамата да млъкнат, като заговори бавно и замислено:
— Когато Кралят Гарван пристигнал в Англия, той не знаел да чете и пише. По онова време малко хора знаели, дори крале. А Кралят Гарван бил отгледан сред феи, където нямало писменост. Той никога не бил виждал букви. Новите му човешки слуги му показали буквите и му обяснили за какво служат. Но тогава той бил млад, много млад, може би на не повече от четиринадесет или петнадесет години. Вече бил завладял кралства в два свята и имал цялата магия, която един магьосник може да иска. Бил много самоуверен и горд. Нямал желание да чете мислите на други хора. Та какво били мислите на другите хора в сравнение с неговите собствени? Затова той не пожелал да се учи да чете и пише на латински, както искали да го научат слугите, и създал своя писменост, за да съхранява мислите си за по-късни времена. Може би тази писменост изразявала по-добре нагласата на ума му, отколкото латинските букви. Така било в началото. Но колкото повече живеел в Англия, толкова повече кралят се променял, по-малко мълчал, по-малко се уединявал — бил все по-малко като фея и все повече като човек. Накрая се съгласил да се научи да чете и пише като другите хора. Но не забравил собственото си писмо — Кралските букви, така се наричало то — и научил на него неколцина избрани магьосници, за да могат по-добре да разбират магията му. Мартин Пейл споменава за Кралските букви, също и Беласис, но нито единият, нито другият са виждали и чертичка от тях. Ако част от писмото е оцеляло и е записано с почерка на самия крал, то със сигурност… — мистър Норел отново млъкна.
— Е, мистър Норел — започна Ласелс, — тази вечер сте пълен с изненади! Да изразявате такова възхищение към човек, когото винаги сте твърдели, че мразите и презирате!
— Възхищението ми съвсем не ми пречи да го мразя! — сопна се мистър Норел. — Казах, че е велик магьосник. Не съм казал, че е велик човек, нито че одобрявам влиянието му върху английската магия. Впрочем нещата, които току-що чухте, изразяват личното ми мнение и не са за публично разпространение. Чайлдърмас знае. Чайлдърмас разбира.