Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Мистър Норел нервно погледна Дролайт, но Дролайт отдавна беше престанал да слуша — още след като бе установил, че историята на Чайлдърмас не е свързана с никого от модното общество, а само с йоркширски фермери и пияни слуги. В момента той беше зает да лъска кутията си за тютюн с носната си кърпа.
— Та, значи, Клег откраднал тази книга? — обърна се Ласелс към Чайлдърмас. — Това ли искате да ни кажете?
— В известен смисъл. През есента на 1754 година Финдхелм дал книгата на Клег и му наредил да я занесе на един човек в село Бретън в Дербишир Пийк. Защо — не ми е известно. Клег тръгнал на път и на втория или третия ден пристигнал в Шефилд. Спрял в една таверна и там попаднал на някакъв човек, ковач, чиято репутация на пияница била не по-малко славна от неговата. Те започнали да се надпиват и надпиването продължило два дни и две нощи. Отначало просто искали да видят кой ще изпие повече, но на втория ден започнали да поставят един пред друг невероятни пиянски предизвикателства. В ъгъла имало бъчва със солена херинга. Клег предизвикал ковача да мине по пътека от херинги. По това време вече се била насъбрала тълпа и всички зяпачи и посетители в таверната се втурнали да изсипват бъчвата на пода и да го застилат с риба. После ковачът минал от единия край на помещението до другия и подът се превърнал във воняща каша от стъпкани херинги, а самият ковач бил целият в кръв от охлузванията и натъртванията. След това той предизвикал Клег да мине по ръба на покрива. Клег пиел вече цял ден. Няколко пъти зяпачите били убедени, че ще падне и ще си счупи безполезния врат, но това не станало. После Клег предизвикал ковача да опече и изяде обувките си — и ковачът го направил, — а накрая ковачът казал на Клег да изяде книгата на Робърт Финдхелм. Клег я разкъсал на парчета и я изял парче по парче.
Мистър Норел нададе вопъл на ужас. Дори Ласелс примигна от изненада.
— След няколко дни — продължи Чайлдърмас, — когато се събудил, Клег осъзнал какво е направил. Поел към Лондон и четири години по-късно срещнал едно момиче, което прислужвало в таверна в Уапинг. Момичето било майката на Винкулус.
— Ама разбира се, обяснението е очевидно! — възкликна мистър Норел. — Книгата не е била изгубена! Историята с надпиването е била измислена от Клег, за да скрие истината от Финдхелм! В действителност той е запазил книгата и я е предал на сина си! И сега само ако можем да открием…
— Но защо? — попита Чайлдърмас. — Защо ще си прави целия този труд, за да остави книгата на син, когото никога не е зърнал и за когото не го е било грижа? Винкулус дори не е бил роден, когато Клег е заминал за Дербишир.
Ласелс се изкашля.
— Мистър Норел, този път по изключение съм съгласен с мистър Чайлдърмас. Ако Клег е запазил книгата или е знаел къде се намира, той със сигурност е щял да я представи на съда, за да спаси живота си.
— И ако Винкулус е получил такава облага от престъплението на баща си — добави Чайлдърмас, — тогава защо ще го мрази? Защо ще се радва, че баща му е обесен? Робърт Финдхелм е бил съвсем сигурен, че книгата е унищожена — това е ясно. Нан ми каза, че Клег е обесен за кражба на книга, но обвинението, отправено от Робърт Финдхелм към него, не е в кражба. Финдхелм го е обвинил в убийство на книга. Клег е последният човек в Англия, обесен за убийство на книга71.
— И защо Винкулус твърди, че притежава тази книга, след като баща му я е изял? — учудено попита Ласелс. — Това е невъзможно.
— По някакъв начин наследството на Робърт Финдхелм е преминало към Винкулус, но как е станало — не мога да проумея — каза Чайлдърмас.
— А онзи човек от Дербишир? — внезапно попита мистър Норел. — Нали каза, че Финдхелм искал да изпрати книгата на човек в Дербишир?
Чайлдърмас въздъхна.
— На връщане към Лондон минах през Дербишир. Отидох в село Бретън. Три къщи и странноприемница на невзрачен хълм. Който и да е човекът, при когото е бил изпратен Клег, той отдавна е мъртъв. Там не намерих нищо.
Стивън Блек и джентълменът с коса като глухарче седяха в горната стая на кафенето на мистър Уортън на „Оксфорд Стрийт“, където се събираха членовете на клуб „До зори“.
Джентълменът говореше на една от любимите си теми — голямата си привързаност към Стивън.
— Това ми напомня — каза той, — че от месеци ви дължа извинение и обяснение.
— На мен ли, сър?
— Да, Стивън. И вие, и аз повече от всичко на света желаем щастието на лейди Поул, но аз съм обвързан с условията на зъл договор с магьосника и всяка сутрин трябва да я връщам в дома на съпруга й, където тя да прекарва дългите дни до вечерта. Но какъвто сте умен, сигурно сте забелязали, че по отношение на вас няма такива ограничения и смея да предположа, че се чудите защо още не съм ви отвел в къщата „Изгубена надежда“, където да бъдете щастлив навеки.
71
Убийството на книга е късно допълнение към английското магическо законодателство. Умишленото унищожаване на книга по магия се наказва по същия начин като убийството на християнин.