Джонатан Стрейндж и мистър Норел

Стивън зачака.

— Нима не разбирате? — нетърпеливо възкликна джентълменът. — Това е Англия! Не мога да ви опиша колко се зарадвах, когато научих тази важна вест!

— Англия! — учуди се Стивън.

— Да, точно така! Нищо не може да бъде от по-голяма полза за Англия от това вие да станете неин крал. Сегашният крал е стар и сляп, а колкото до синовете му, те всичките са дебелаци и пияници! Сега разбирате защо не мога да ви отведа в „Изгубена надежда“. Би било голяма грешка да ви отделя от отреденото ви кралство!

Стивън мълчеше и се мъчеше да проумее.

— Дали това кралство не е някъде в Африка? — попита той накрая. — Може би ми е съдено да се върна там и по някакво чудо хората да ме признаят за наследник на един от кралете си?

— Може би — колебливо отвърна джентълменът. — Но не! Това не може да стане. Защото, разбирате ли, трябва да е кралство, в което вече сте били. А вие никога не сте ходили в Африка. О, Стивън! Как копнея чудната ви съдба да се изпълни! О, в този ден аз ще присъединя многото си кралства към Великобритания — и двамата с вас ще живеем в съвършено съгласие и братство. Помислете само как ще треперят враговете ни! Помислете как ще се разгневят магьосниците! Как ще се проклинат за това, че не са се отнасяли към нас с по-голямо уважение!

— Все пак мисля, че грешите, сър. Аз не мога да управлявам Англия. Не с тази… — той разпери длани пред лицето си. „Черна кожа“, каза си наум. А на глас продължи: — Само вие, сър, заради добрината си към мен сте в състояние да помислите, че такова нещо е възможно. Робите не стават крале, сър.

— Робите ли, Стивън? Какво искате да кажете?

— Аз съм роден в робство, сър. Също като много други от моята раса. Майка ми е била робиня в едно имение в Ямайка, собственост на дядото на сър Уолтър. Когато дълговете му нараснали, сър Уилям отишъл в Ямайка да продаде имението и сред останалото имущество, което донесъл със себе си тук, била и майка ми. Или по-скоро намерението му било да я доведе тук, за да слугува в дома му, но по пътя тя ме родила и умряла.

— Ха! — победоносно възкликна джентълменът. — Значи е точно така, както казах! Вие и почитаемата ви майка сте били поробени от злите англичани и принизени в резултат на машинациите им!

— Е, така е, сър. В известен смисъл е вярно. Но сега аз не съм роб. Никой, който стои на британска земя, не може да бъде роб. Въздухът на Англия е въздух на свободата. Англичаните много се гордеят с това — „и все пак — помисли си Стивън — притежават роби в други страни“. На глас той каза: — От мига, в който лакеят на сър Уилям ме е взел от кораба, аз съм станал свободен.

— Въпреки всичко трябва да ги накажем! — възкликна джентълменът. — Лесно можем да убием съпруга на лейди Поул, а после ще слезем в пъкъла и ще намерим дядо му, а после…