Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Най-сетне от стаичката излезе закръглена жена в тъмножълта рокля с доста странна кройка, но отиде да огледа как върви работата в другия край на помещението, без да обръща внимание на двамата. Половината й череп беше обръснат до голо! Останалата й коса беше прибрана на дебела прошарена плитка, която висеше до рамото й. Накрая жената кимна доволно и без да бърза, закрачи към тях. На дрехата над гърдите й бяха извезани три златни длани. Тилий се поклони толкова дълбоко, колкото й се беше поклонил Фалун, и като си спомнил предупреждението й, Перин повтори поклона й. Пълничката жена кимна леко. Съвсем леко. Миришеше на гордост.
— Пожелали сте да разговаряте с мен, флаг-генерал? — Гласът и беше гладък и закръглен, също като нея. И негостоприемен. Глас на заета жена, на която досаждат. Заета жена, която си дава ясна сметка колко е важна.
— Да, Високопочитаема — отвърна почтително Тилий. В мириса и на търпение се прокрадна и нотка раздразнение, но тя бързо я преглътна. Лицето й си остана безизразно. — Ще ми кажете ли с колко готов вилняк разполагате?
— Странен въпрос — отвърна другата жена, все едно премисляше дали да отговори. Сведе замислено глава и все пак отговори: — Е, добре. Според предобедните сметки разполагам с четири хиляди осемстотин седемдесет и три фунта и девет унции. Забележително постижение, бих казала, предвид това колко вече съм разпратила и колко трудно е да се намери растението из горите, без да се пращат копачите неразумно далече. — Колкото и да изглеждаше невъзможно, миризмата й на гордост се усили. — Този проблем обаче съм го решила, като наложих на местните селяни да засадят нивите си с вилняк. До лятото ще трябва да построим нещо по-голямо, което да приюти работилницата. Ще ви споделя, няма да се изненадам, ако ми се предложи ново име за това. Макар че мога и да не го приема, разбира се. — Усмихна се лекичко, със закръглена усмивка, и опипа с пръсти везмото на гърдите си, почти сякаш го погали.
— Убедена съм, че Светлината ще ви облагодетелства, Високопочитаема — каза Тилий. — Милорд, ще благоволите ли да покажете документа си на Високопочитаемата? — С поклон към Перин, забележимо по-нисък, отколкото към Високопочитаемата. Веждите на пълничката жена помръднаха.
Тя посегна да вземе сгънатия лист от ръката му и изведнъж замръзна и се втренчи в лицето му. Най-сетне бе забелязала очите му. Леко потръпна и започна да чете, без външно да издаде изненадата си, след което отново сгъна листа и го затупа в другата си ръка.
— Изглежда, че се реете във висините, флаг-генерал. При това с много странен спътник. Каква помощ очаквате — вие или той — от мен?
— Вилняк, Високопочитаема — кротко отвърна Тилий. — Всичко, което имате. Натоварен в коли колкото може по-скоро. И се боя, че трябва да осигурите впряговете и коларите също така.
— Невъзможно! — отряза пълничката жена и изправи възмутено рамене. — Наложила съм стриктни разписания по колко фунта готов вилняк да се разпраща всяка неделя и ги спазвам изрично, и няма да позволя този график да се обърка. Вредата за Империята ще е неизмерима. Сул-дам улавят марат-дамане с всяко посягане.
— Простете, Високопочитаема — отвърна след нов поклон Тилий. — Ако бихте могла да отделите от графика си, да речем…
— Флаг-генерал — намеси се Перин. Срещата явно беше деликатна и той се помъчи да говори спокойно, но не можа да избегне мръщене-то. Не знаеше дали близо петте тона ще стигнат, а тя се опитваше да преговаря за по-малко! Умът му заработи трескаво, мъчеше се да намери изход. Бързото мислене беше калпава работа според него — водеше до грешки, — но нямаше избор. — Това, разбира се, може и да не е в интерес на Високопочитаемата, но Сурот ни заплаши със смърт, ако нещо обърка плановете й. Не допускам, че гневът й ще стигне по-далече от нас двамата, но тя настоя да вземем всичко.
— Разбира се, че гневът на Върховната лейди няма да засегне Високопочитаемата — отвърна Тилий с тон, сякаш не беше много убедена.
Пълничката жена задиша тежко, синият овал със златните ръце се издуваше и спадаше. Най-сетне се поклони на Перин, дълбоко колкото Тилий на нея.
— Ще ми е нужен почти целият ден, за да събера достатъчно коли и да ги натоваря. Това устройва ли ви, милорд?
— Би трябвало, нали? — отвърна Перин и дръпна сгънатия лист от ръката й. Тя го пусна с неохота и го изгледа алчно, докато той го прибираше в джоба на палтото си.