Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Когато излязоха, флаг-генералът се метна на седлото и поклати глава.
— Винаги е трудно да се разбере човек с Низшите ръце. Освен че са Низши, нищо друго низше не виждат в себе си. Мислех, че това ще е под командването на някой от Четвърти или Пети ранг, което щеше да е достатъчно лошо. Като видях, че е от Трети ранг — само две стъпала под самата Ръка на Императрицата, дано да живее вечно — бях убедена, че няма да си тръгнем с повече от няколкостотин фунта, ако и толкова. Но вие се справихте великолепно. Вярно, с голям риск, но го прикрихте великолепно.
— Е, никой не иска да рискува смъртно наказание — отвърна Перин, щом поеха от двора на конюшнята през града и свитата им се проточи зад тях. Сега трябваше да чакат за колите и сигурно да намерят хан. Изгаряше от нетърпение. Светлина, дано да не се наложеше да изкарат тук цялата нощ.
— Не разбрахте — въздъхна смуглата жена. — Тя разбра, че е в сянката на смъртта, веднага щом прочете думите на Сурот, но беше готова да рискува заради дълга си към Империята. Една Низша ръка от Трети ранг е достатъчно високопоставена, за да се надява, че ще избегне смъртта под претекст, че е изпълнила дълга си. Но вие използвахте името на Сурот. В повечето случаи няма проблем, освен пред самата Върховна лейди, разбира се, но да споменете името й пред Низша ръка означава, че или сте невеж туземец, или сте в близка връзка със Сурот. Светлината ви облагодетелства и тя реши, че сте й близък.
Перин се изсмя горчиво. Сеанчанци. А може би и тавирен.
— Кажете ми, стига въпросът да не ви оскърбява, вашата лейди донесе ли ви влиятелни връзки? Или може би големи владения?
Това го изненада толкова, че той се извърна и я зяпна. И в същия миг нещо го удари силно в гърдите, плъзна се като огън през тях, прониза ръката му. Някакъв кон зад него изцвили от болка. Стъписан, Перин зяпна стрелата, пронизала лявата му ръка.
— Мишима! — отсече флаг-генералът и посочи. — Четириетажната сграда със сламения покрив, между двата покрива с плочите. Видях движение на покрива.
Мишима изрева команда и препусна по пълната с хора улица с шестима сеанчански пиконосци — копитата закънтяха по каменната настилка. Хората заотскачаха. Явно никой не беше разбрал какво става. Двама други пиконосци се смъкнаха от седлата и се заеха с ранения кон зад Перин — от рамото му стърчеше стрела. Перин опипа счупеното копче, увиснало на нишка от илика. Коприната на палтото му беше прорязана от копчето през гърдите. Закапа кръв и намокри ризата му, потече надолу по ръката. Ако не се беше извърнал точно в този момент, стрелата щеше да прониже сърцето му вместо ръката. Другата може би също щеше да го улучи, но и тази щеше да свърши работа. Стрела от Две реки нямаше да се отклони толкова лесно.
Смъкна се от коня. Кайриенците и тайренците се струпаха около него, всички се опитваха да му помогнат, макар да нямаше нужда. Той измъкна ножа от колана си, но Камайле му го взе и бързо подряза стрелата, за да може да я счупи точно над ръката му. Болката го жегна нагоре чак до рамото. Момичето не се притесни от кръвта по пръстите си, само издърпа от ръкава си обшита с дантела кърпа, малко по-светлозелена от обичайното кайриенско, избърса се и огледа края на стрелата, щръкнал от другата страна на ръката му, за да се увери, че няма трески.
Флаг-генералът също беше скочила от дорестия си кон и се мръщеше.
— Очите ми са сведени от това, че ви раниха, милорд. Чух, че напоследък престъпленията нарастват — палежи, крадци, убийства без никаква причина. Трябваше да ви пазя по-добре.
— Стиснете зъби, милорд — каза Барманес, докато стягаше една каишка малко над върха на стрелата. — Готов ли сте, милорд? — Перин стисна зъби и кимна, а Барманес дръпна окървавения край на стрелата и я измъкна. Перин едва се сдържа да не изохка.
— Очите ви не са сведени — каза той прегракнало. Каквото и да означаваше това. Както го каза тя обаче, не звучеше добре. — Никой не ви е искал да ме увивате в пелени. Аз поне не съм. — Неалд си проби път през струпалите се около него, но Перин му махна да се дръпне. — Не тука, човече. Гледат ни. — Хората по улицата най-сетне бяха забелязали ставащото и се трупаха около тях, мърмореха възбудено. — Може да го Изцери това, тъй че да не разберете, че съм бил ранен — обясни той. Сви ръката си да опита. И изохка.
— Ще му позволите да приложи Единствената сила върху вас? — попита невярващо Тилий.
— За да се отърва от дупка в ръката си и прорез през гърдите? Веднага щом се отдалечим някъде, където няма да ни гледа половината град. Вие не бихте ли го направили?