Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Чу някой да вика откъм танковия лагер зад него. Обърна се. Командирът на Ирландските хусари на Нейно величество Артър Денаро го викаше на вечеря. Плещестият веселяк Артър Денаро, който един ден щеше да е в първия танк, преминал през бреша в иракската отбрана.
Усмихна се и тръгна назад. Щеше да е приятно да приклекне в пясъка с войниците, да гребе боб от канчето, да слуша на сиянието на огъня различните гласове, равния носов диалект на ланкашърците, търкалящите се „р“-та на хампшърците и мекия изговор на ирландците; смеха при закачките и шегите, грубия речник на войниците, които говорят направо, без да украсяват мислите си.
Мътните го взели онзи на север! Какво, по дяволите, чака той?
Глава 14
Отговорът на въпроса, който си задаваше британският генерал, лежеше на тапицирана количка под флуоресцентните светлини на завод, който се намираше на двайсет и четири метра под равнището на иракската пустиня.
Един инженер лъсна за последен път устройството и отстъпи бързо назад, заставайки мирно, преди двамата въоръжени мъже от Амн-ал-Хас, охраната на президента, да затворят вратата.
Четирима от присъстващите стояха почтително около мъжа в центъра. Както обикновено той носеше бойна униформа, лъснати до блясък черни ботуши от телешки бокс, препасан на кръста пистолет, зелен шарф, който скриваше триъгълника между куртката и врата.
Един от четиримата беше личният телохранител, който не го напускаше дори тук, където всеки бе проверяван по пет пъти за скрито оръжие. Между президента и телохранителя стоеше зет му Хюсейн Камел, министър на гражданската и военната промишленост.
От другата страна на президента стоеше мозъкът на иракската програма, доктор Джаафар Ал-Джаафар, геният, когото открито наричаха иракския Робърт Опенхаймер. До него, но малко по-назад, стоеше доктор Салах Сиддики. Джаафар беше физикът, а Сиддики — инженерът.
Стоманата на отрочето им лъщеше матово на бялата светлина. Беше четири и половина метра дълго и един в диаметър.
Метър и двайсет в задния край бяха заети от сложно устройство за поемане на удара, което щеше да бъде изоставено в момента, когато снарядът бъде изстрелян. Дори останалата част — триметров корпус, беше всъщност снаряден пръстен, ръкав, съставен от осем еднакви секции. Малки, заредени с взрив болтове щяха да го раздробят, когато снарядът потегли към своята цел.
Пръстенът беше необходим, за да пригоди шейсетсантиметровия диаметър на снаряда към еднометровия калибър на изстрелващото устройство и да запази четирите неподвижни перки на опашката му.
Ирак не разполагаше с телеметрични уреди за управляване на подвижни перки чрез радиосигнали от земята, но неподвижните щяха да стабилизират тялото в полет и да не му позволят да се колебае и да падне надолу.
Носовата част беше от свръх яка стомана и остра като игла. И тя щеше в даден момент да бъде отстранена.
Когато една ракета навлезе по време на полета си отново в атмосферата, въздухът, който се сгъстява в по-долните слоеве, предизвиква при триенето достатъчно висока температура, за да стопи носовата част. Ето защо при връщането си астронавтите се нуждаят от термичен щит — за да не изгори капсулата им.
Устройството, което петимата иракчани оглеждаха тази вечер, беше нещо подобно. Стоманеният нос щеше да улесни полета нагоре, но нямаше да издържи на повторното влизане в атмосферата. Стопеният метал щеше да се изкриви и нагърчи и да накара падащото тяло да се люлее, криволичи, да се обърне странично към оказващия съпротивление въздух и да изгори.
Затова той беше конструиран така, че да се пръсне на парчета при апогея на полета, отваряйки място на конус, който беше по-къс, по-тъп и направен от въглеродни влакна.
Приживе доктор Джералд Бул се опита да купи за Багдад британски завод в Северна Ирландия на „Лиър Фан“ — фалирала авиационна компания, която използвала в строителството на малки граждански самолети елементи, направени от въглеродни нишки. Доктор Бул и Багдад не се интересуваха от самолетите, а от машините на „Лиър Фан“ за оплитане на въглеродните нишки. Тези нишки са изключително устойчиви на топлина, но и много трудни за обработка.
Освен това те са съществена част от ракетната техника, а тя на свой ред е секретна и износът на такива машини строго се следи. Когато британските служби за сигурност научиха за къде е предназначено оборудването на „Лиър Фан“ й се консултираха с Вашингтон, сделката бе отменена. След това сметнаха, че Ирак няма да се сдобие с технология за обработване на въглеродни нишки.