Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Значи твоите старейшини грешат — отвърна спокойно Бронски. — Ние не сме атакували първи. Зная го.
Привидението измърмори нещо и изчезна. Кавана чакаше, но то не се появяваше отново.
— Всичко оплеска — изръмжа Кавана на бригадира.
— Ще се върне — успокои го Бронски и се огледа. — Малко поразтърсихме вярата му в искреността на тяхното правителство, та има нужда да обмисли нещата насаме. Но ще се върне.
Кавана го изгледа подозрително.
— Изглеждаш прекалено сигурен. Знаеш нещо, което ние не знаем, нали?
— Не знам почти нищо — отвърна Бронски и вдигна ръка да изтрие потта от челото си. — Спомних си впечатленията, които Фелиан сподели за похитителите си. Беше почти сигурен, че е успял да разколебае увереността на Трр-гилаг относно онова, което според него е станало с „Ютландия“. — Той махна към тавана. — Този старейшина, изглежда, го познава. Помислих си, че няма да е зле, ако малко го попритиснем.
— Какъв смисъл? — попита Кавана. — Едва ли е склонен да вярва на трима хора-завоеватели.
Откъм вратата се чу тихо изщракване.
— Готово — рече Колчин и извади телта от ключалката. Изправи се, побутна вратата и надникна през процепа.
И в същия миг отхвърча назад, блъснат от внезапно отворилата се врата. Кавана инстинктивно разпери ръце и успя да го улови, преди да се удари в койката.
В килията нахлу един бурт.
Бронски скочи и зае бойна стойка още преди Кавана да се съвземе. Две секунди по-късно Колчин също бе възстановил баланса си.
Но атаката така и не дойде. Грамадният чуждоземец спря и няколко секунди оглежда тримата пленници.
— Наредено ми е да не ви наранявам — избоботи той и бавно отстъпи назад. — Поне засега.
После стисна дръжката и затръшна вратата. Чу се тежко щракване на метал.
— Наред ли си? — обърна се Кавана към Колчин.
— Освен дето се чувствам малко глупав — промърмори горчиво Колчин. — Бях готов да се закълна, че отвън няма пазачи.
— Казват, че буртите притежават удивителна бързина, когато се наложи — обясни Бронски. — Не позволявай това да те потиска.
— Да де — рече Колчин. — Така е.
Кавана го потупа успокояващо по рамото, после подвикна тихо:
— Зхиррзхиански старейшина? Тук ли си?
Не последва отговор.
— Все още предъвква наученото, предполагам — подхвърли Бронски и пак се настани на койката си. — Докато реши дали да дойде при нас, можем да поотдъхнем. Поне вече знаем как да отворим вратата. И това е нещо.
— Каква полза, след като буртът е отвън? — попита Кавана.
Бронски се засмя мрачно.
— Не бери грижа. Ще измислим нещо.
Мелинда Кавана въздъхна, изправи се, отметна един кичур от лицето си и каза:
— Свърших.
— И това ли е всичко? — попита Трр-гилаг, втренчил поглед в полузасъхналата пяна, която обгръщаше счупения крак на Фелиан Кавана. Изглеждаше му много по-крехка от керамичните лонгети, които зхиррзхианците използваха в подобни случаи.
— Това е — отвърна тя и се опита да пъхне пръст под имобилизиращия костюм, за да се почеше по гърба. Мнов-корте бе настоял да го носи и бе предал дистанционното на костюма демонстративно на двама от войниците, а не на Трр-гилаг или на Клнн-даван-а. — Мембранозната пяна обездвижва крака и същевременно подпомага костното възстановяване.
Изумителна технология, наистина.
— Значи ще се оправи, така ли?
— Ще се оправи — потвърди тя.
— Радвам се — рече Трр-гилаг и погледна лицето на спящия чуждоземец. Наистина се радваше, осъзна той, и не само защото нямаше да изгуби един екземпляр за изследванията си. Може би най-сетне щеше да узнае защо Фелиан Кавана не го бе въздигнал в старейшинство, когато имаше тази възможност на Изследователски свят 12.
Вратата вляво се отвори и в стаята влезе Втори командир Клнн-вавги, следван от двама войници.
— Трр-гилаг. — Той кимна в знак на поздрав.
— Командир Клнн-вавги — отвърна на свой ред Трр-гилаг. — Предполагам, че би трябвало да ви поздравя за повишението.
— Благодаря — отвърна хладно Клнн-вавги. Съжалявам, че не го одобрявате. За щастие не се нуждая от вашето одобрение. Как е пленникът?
— Мислех ви за приятел на Трр-мезаз — продължи в същия дух Трр-гилаг. — Така смяташе и Трр-мезаз. Но явно и двамата сме грешали.
Клнн-вавги дори не трепна.
— Това няма нищо общо с приятелството, изследовател Трр-гилаг — заяви той. — Става дума за моя дълг на войник. Мнов-корте изпълнява стриктните указания на Седалището на Върховния. Мой дълг е да му помагам.
— Указания за какво? — попита Трр-гилаг. — Той дори не ми съобщи какво търси.