Войната на завоевателите

Само че този път говорителят бе отишъл право при извора. Ако Трр-гилаг не бе успял да се отърве навреме от резена, наистина щяха да загазят.

— Одеве каза, че обичайната връзка е била преустановена — продиктува той на старейшината. — Какво по-точно означава това?

— Един от старейшините на борда на „Затворена уста“ се опита да отвори комуникационна линия — отвърна старейшината. — Върна се и каза…

— Върховният имаше предвид да отнесеш въпроса на Нзз-ооназ — прекъсна го Оклан-барджак.

— Извинете — сконфузи се Трр’т-рокик. — Но тъй като бях там, когато това се случи… Мислех, че мога да отговоря, за да спестим време.

— Сигурен съм, че е така — рече Върховният. — Но трябва да се спазва протоколът. Предайте въпроса на Нзз-ооназ.

— Подчинявам се. — Трр’т-рокик изчезна.

— Какъв непочтителен грубиян — промърмори Оклан-барджак. — Върховни вожде, разполагам със списък на одобрените от Седалището старейшини в този район. Ако желаете, мога да поискам да бъда отворена линия до Града на единството. Тогава ще можете да се отървете от този аматьор.

Върховният помръдна отрицателно език.

— Да видим първо какво ще каже Нзз-ооназ.

Трр’т-рокик се появи.

— „Един от моите старейшини се опита да отвори линия до Трр-гилаг на Доркас — докладва той. — Върна се с информацията, че единствените позволени линии се обслужват от старейшини на Дхаа’рр“.

— По чия заповед? — попита Върховният.

Трр’т-рокик изчезна и се върна.

— Останал е с впечатлението, че е по заповед на говорителя на Дхаа’рр.

Оклан-барджак измърмори нещо под нос.

— В случай че някой от нас не се е досетил.

— И все пак не ми прилича на неговия стил — поколеба се Върховният. — Освен ако не е прекалено уверен в себе си. Добре, изследователю, аз ще се заема с този въпрос. Има ли нещо друго?

— „Да — дойде отговорът след няколко удара. — Трр’т-рокик е открил, че мрачанците са взели в плен трима хора-завоеватели и ги държат в крепостта на четири хилядоразкрача от нас. Подслушал е техния разговор — те смятат, че мрачанците възнамеряват да ни нападнат и да стоварят вината за това върху тях“.

Върховният се намръщи.

— Това вярно ли е, Трр’т-рокик?

— Доколкото можах да разбера разговора им, Върховни вожде — отвърна Трр’т-рокик. — Но трябва да призная, че познанията ми по човешки език все още са доста ограничени. Все пак склонен съм да мисля, че схванах правилно смисъла на разговора им.

— Най-вероятно са излъгали — подметна отново Оклан-барджак. — Не може да се вярва на всяка дума на врага.

— Но защо им е да лъжат? — попита Трр’т-рокик. — Те не знаеха, че ги подслушвам. Защо ще лъжат, когато разговарят помежду си?

— Интересен въпрос — съгласи се Върховният. — Попитай изследовател Нзз-ооназ дали е склонен да им вярва.

— Подчинявам се — отвърна Трр’т-рокик и изчезна.

Върна се след половин стоудар.