Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— На мен също — призна Клнн-вавги и погледна към Фелиан Кавана. — Но изглежда, смята, че вие и командир Трр-мезаз знаете за какво става въпрос. Как е пленникът?
— Казаха ми, че ще се оправи.
— Чудесно. Предполагам, че двамата с Клнн-даван-а нямате търпение да подновите изследванията си върху него.
— Ще започнем едва след като се почувства по-добре — изсумтя Трр-гилаг. — Нараняването му е било доста сериозно.
— Толкова по-добре — тъкмо ще съберете информация за поведението на хората-завоеватели при стрес. Това може да е доста полезно, нали?
Трр-гилаг погледна към Мелинда Кавана и сержант Яновиц, които, разбира се, нямаха никаква представа за темата на разговора.
— Да. Може би.
— Уговорено значи — каза Клнн-вавги и погледна към другите двама хора-завоеватели. — Вървете тогава да подготвите лабораторията. Клнн-даван-а вече се зае с нейната. Сржънт-яновиц ще остане тук, но можете да вземете с вас човешката лечителка.
Трр-гилаг се намръщи.
— Да, наистина бихме могли да я използваме.
— Точно това ви казвам — рече Клнн-вавги и се приближи към масата, където Мелинда бе извадила медицинската екипировка. — Тъкмо ще проучите предназначението на всички тези прибори.
Трр-гилаг усети, че езикът му се притиска болезнено във вътрешната страна на устата. Само на половин разкрач от Клнн-вавги беше металната кутия, където се спотайваше фссс-резенът на Прр’т-зевисти.
— Добре — каза Клнн-вавги, заобиколи масата и се изправи срещу Трр-гилаг. — Там сигурно ще ви е по-спокойно. Мнов-корте и братята му възнамеряват да преобърнат лагера наопаки, но да открият онова, което търсят. — Той млъкна, подпря се с една ръка на металическата кутия и втренчи поглед в Трр-гилаг. — Предполагам, че е във връзка с онзи изчезнал старейшина — Прр’т-зевисти.
— Така ли? — промърмори Трр-гилаг.
— Те вече разговаряха надълго и нашироко по въпроса с командир Трр-мезаз — продължи Клнн-вавги, като поглаждаше с върховете на пръстите си гладката метална повърхност. — А сега, изглежда, нямат търпение да разговарят и с вас. Убеден съм обаче, че изследванията ви върху поведението на вашия човек-завоевател са от по-голяма важност. Надявам се двамата с Клнн-даван-а скоро да се сдобиете с полезни резултати.
— Ще се опитаме — отвърна Трр-гилаг. Първоначалното му раздразнение бе започнало да се топи. Въпреки опитите им да държат Клнн-вавги настрани от тази бъркотия вторият командир очевидно бе подразбрал сам доста неща. Но вместо да ги предаде на дхаа’ррските агенти, бе успял да им спечели още малко време. — Ще направим всичко възможно — добави той.
— Радвам се да го чуя. — Клнн-вавги погледна към реещите се над тях старейшини. — Аз пък ще отделя неколцина войници, които да отнесат пленника и да ви придружат до лабораторията. Желая ви успех.
И излезе.
— Това лошо ли е? — попита Мелинда Кавана.
— Не — успокои я Трр-гилаг. Даваше си сметка, че старейшините над тях може да разбират по някоя човешка дума. — Налага се да преместим Фелиан Кавана на друго място, където да го изследваме. Вие ще дойдете с мен.
— А сержант Яновиц?
— Той остава тук.
— Разбирам — рече Мелинда и се обърна към Яновиц. — Преди да забравя, сержант, донесох ви вашия специален крем против обриви.
— Благодаря, докторе — рече той и плъзна поглед по лицата на двамата. След това посегна, взе тубичките и ги пусна в джоба си. — Използват се само когато има нужда, нали?
Мелинда си погледна часовника.
— Сигурно ще трябва да изчакате няколко часа — рече тя. — И гледайте да използвате съвсем малко количество. Зная, че понякога обривите са доста неприятни, но това не означава да прибягвате до убийствена доза.
— В никакъв случай ли? — Той повдигна вежди.
— В никакъв случай — заяви непоколебимо Мелинда Кавана. — Има нови сведения, според които обривите могат да се окажат безвредни.
— Безвредни? — Той я погледна невярващо. — Шегувате се.
— Ни най-малко — увери го тя.
Той отново повдигна рамене.
— Какво пък, вие сте докторът. Ще следвам предписанията.
Тя кимна и се обърна към Трр-гилаг.
— Е — рече, след като взе кутията с резена на Прр’т-зевисти. — Да тръгваме.
— Ето там — посочи напред командир Оклан-барджак. — Точно пред нас, на върха на хълма.
Миг по-късно сноп светлина озари приближаващия се транспортьор.
— Сам ли е? — попита Върховният.
— Така изглежда — изсумтя Оклан-барджак. — Скоро ще разберем със сигурност. Пилот, сигнализирай на останалите и ни свали долу.
Само след още четири стоудара вече се бяха приземили. След още два стоудара войниците бяха заели позиция, а непознатият бе доведен в средата на образувания от тях кръгов периметър, в осветеното от кораба пространство. Едва сега Върховният забеляза, че го придружава един старейшина.