Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
разполагаше с тяло, което да погребе. Онова копеле от братството му я
беше отнело. И това бе всичко.
Неочаквано съзря фаровете на приближаващ се автомобил. Когато се
приближи още малко до портата, видя, че пред нея е спрял черен джип.
Онзи проклет глупак от Бета отряда. Какво правеше, по дяволите? Не
му се беше обадил да дойде да го вземе, а и не беше му посочил това
място… Чакай, джипът беше «Рейндж Роувър», не «Експлорър».
О. се затича през снега, като внимаваше да остане в сенките. Беше на
два метра от портата, когато прозорецът на джипа бе свален. Чу женски
глас да казва:
— С всичко случило се около Бела, не знам дали майка й приема
посещения. Но можем поне да опитаме.
О. отиде бързо до портата, извади оръжието си и се скри в сянката на
колоната. Видя червената коса на едната гостенка да проблясва, когато се
протегна, за да натисне бутона на интеркома. До нея седеше друга жена, с
къса руса коса. Тя каза нещо и червенокосата се усмихна леко, разкривайки кучешките си зъби.
Тя натисна отново бутона, а О. каза високо: — Няма никой вкъщи.
Червенокосата вдигна поглед и той насочи дулото на своя «Смит &
Уесън» към нея.
— Бягай, Сарел! — извика тя.
О. дръпна спусъка.
Вниманието на Джон бе дълбоко погълнато от уроците по тактика, когато някой почука на вратата. Той подсвирна, без да вдигне поглед от
учебника.
— Здравей, синко — каза Тор. — Как върви учението?
Джон протегна ръце над главата си, после описа със знаци думите: «По-добре от тренировките.»
— Не се тревожи. И това ще дойде с времето.
«Може би.»
— Не, наистина. Аз бях същият, преди да се преобразя. Тромав и
несръчен, слаб. Повярвай ми, ще става все по-добре.
Джон се усмихна.
«Прибрал си се рано у дома.»
— Всъщност канех се да отида до центъра и да свърша малко
административна работа. Искаш ли да дойдеш с мен? Можеш да учиш в
офиса ми.
Джон кимна и грабна връхната си дреха, след което прибра
учебниците и тетрадките си в чантата. Смяната на обстановката щеше да
му се отрази добре. Вече му се спеше, а трябваше да прочете още двайсет
и две страници. Идеята да се отдалечи от леглото му се струваше добра.
Вървяха по коридора, когато Тор внезапно се олюля и се удари в
стената. Сложи длан на сърцето си и започна да се бори за въздух.
Джон протегна ръка към него, разтревожен от цвета на лицето му. То
бе посивяло.
— Добре съм… — той потрепери. После разтри гърдите си и пое два
пъти дълбоко дъх с широко отворена уста. — Не, аз… Изведнъж ме
прониза остра болка. Вероятно от храната, която погълнах в «Тако Хел»
на път към къщи. Добре съм.
Но когато влязоха в гаража и отидоха до «Волво»-то, лицето му още
не беше възвърнало цвета си и имаше болезнен вид.
— Казах на Уелси да вземе «Рейндж Роувър»-а тази нощ — каза Тор, когато влязоха в нейната кола. — И сложих вериги заради нея. Не ми
харесва да шофира в снега — изглежда, говореше, защото не можеше да
понася тишината. Думите излизаха от устата му бързо, застъпваха се една
друга.
— Тя мисли, че проявявам прекалена загриженост към нея.
«Сигурен ли си, че не трябва да си останем у дома? — попита Джон
със знаци. — Не изглеждаш добре.»
Тор се поколеба, но все пак запали двигателя. През цялото време
търкаше гърдите си под коженото яке.
— О, не. Ще се оправя. Не е кой знае какво.
Бъч гледаше как Хавърс сваля със сигурни ръце превръзката на Фюри.
Той очевидно не се чувстваше удобно в ролята на пациент, седнал
върху кушетката за прегледи. Беше съблякъл ризата си, огромното му
мускулесто тяло изпълваше малката стая, а около него се усещаше аура
като на магьосниците в детските книжки. Приличаше на герой от приказка
на Братя Грим.
— Раната не е зараснала както трябва — каза Хавърс. — Получил си я
снощи, нали? Което означава, че би трябвало вече да е покрита с коричка.
А тя дори не се е затворила.
Бъч хвърли на Фюри поглед, който казваше: «Не бях ли прав?»
Братът оформи беззвучно с устни: «Върви по дяволите.» А на глас
каза:
— Всичко е наред.
— Не, не е. Кога си се хранил за последен път?
— Не знам. Преди известно време — Фюри протегна врат и огледа
раната. Смръщи вежди — като че ли беше изненадан колко зле изглежда.
— Трябва да се нахраниш — лекарят покри мястото с дебела марля.
Превърза го отгоре с бинт и каза: — И то още тази вечер.
Хавърс свали ръкавиците си, пусна ги в кошчето за биологични
отпадъци и записа нещо в дневника си. Поколеба се на прага.