Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
— Има ли някоя, към която да се обърнеш в този момент?
Фюри поклати глава и започна да закопчава ризата си.
— Ще се справя. Благодаря, докторе.
Като останаха сами, Бъч каза:
— Къде да те откарам, приятелю?
— В центъра на града. Време е за лов.
— Да, бе. Нали чу какво каза докторът. Да не мислиш, че си прави
шеги с теб?
Фюри се плъзна на пода. Тежките му ботуши издадоха силен тъп звук.
Обърна се, за да намести ножницата, в която държеше кинжала си.
— Виж, ченге, необходимо ми е време, за да намеря жена вампир, от
която да се нахраня — каза. — Защото не съм… Заради клетвата, която
съм положил, ходя при определени жени, като първо трябва да говоря с
тях. Нали разбираш, трябва да съм сигурен, че искат да ми дадат да пия от
тях. Въздържанието не е просто нещо.
— Използвай мен.
Двамата се обърнаха рязко към вратата. На прага стоеше Бела.
— Не исках да подслушвам — каза тя. — Вратата беше отворена, а аз
просто минавах. Брат ми току-що си тръгна.
Бъч погледна Фюри. Той беше абсолютно неподвижен.
— Какво се е променило? — попита с дрезгав глас.
— Нищо. Все още искам да ти помогна. Давам ти още една
възможност да приемеш.
— Можеше да го направиш и преди дванайсет часа.
— Да, можех. Ти отказа.
— Щеше да плачеш през цялото време.
О! Нещата започваха да вземат личен обрат. Бъч се прокрадна към
коридора.
— Ще изчакам отвън…
— Остани, ченге — каза Фюри. — Ако нямаш нищо против.
Бъч изруга и се огледа. Видя стол до вратата, седна и се опита да
изглежда като неодушевен предмет.
— Зейдист…
Бела прекъсна въпроса му в зародиш.
— Става въпрос за теб. Не за него.
Настъпи дълга тишина. После въздухът се изпълни с аромата на
екзотични подправки, излъчващ се от тялото на Фюри.
Като че бе чакала този отговор, Бела влезе в стаята, затвори вратата и
започна да навива ръкава си.
Бъч погледна Фюри и видя, че трепери. Очите му блестяха като
слънцето, а тялото му… Е, очевидно започваше да се възбужда, да го
кажем така.
«Добре, време е да си вървя…»
— Ченге, имам нужда да си с мен в този момент — гласът на Фюри
беше по-скоро ръмжане.
Бъч нададе стон, макар да знаеше много добре защо братът не иска да
остане сам с Бела. От него се излъчваше еротична топлина, ясно доловима
за всекиго.
— Бъч?
— Да, ще остана — макар че нямаше да гледа. В никакъв случай. По
някаква причина му се струваше, че това е все едно да стои в една стая с
Фюри, докато той прави секс.
Бъч изруга, облегна лакти на коленете си, притисна длан до челото си
и втренчи поглед в обувките си с марката на Салваторе Ферагамо.
Чу се тих шум, сякаш някой се качваше върху кушетката. После
шумолене на плат.
Тишина.
По дяволите. Трябваше да погледне.
Бъч надникна между пръстите си, а после не можеше да откъсне очи
от гледката, дори животът му да зависеше от това. Бела седеше на
кушетката, краката й висяха, а на бедрото й лежеше оголената й китка.
Фюри я гледаше с глад и любов в очите, коленичил пред нея. С треперещи
ръце хвана дланта й и оголи кучешките си зъби. А те бяха огромни в този
момент — толкова дълги, че не би могъл да затвори устата си.
Изсъска и сведе глава над китката на Бела. Цялото й тяло потръпна, когато зъбите му я пронизаха, макар че гледаше втренчено право напред, в стената. После Фюри се отдръпна рязко и вдигна поглед към нея.
Всичко приключи много бързо.
— Защо спря? — попита Бела.
— Защото ти си…
Хвърли поглед на Бъч, който се изчерви и отново сведе поглед към
обувките си. Братът прошепна:
— Получи ли кървене вече?
Бъч трепна. О, да. Доста неловък момент.
— Бела, мислиш ли, че си бременна?
Господи — ето това вече беше неудобен въпрос.
— Искаш ли да си тръгна? — попита Бъч с надеждата да го изритат
навън.
Но те и двамата отговориха отрицателно и той продължи да държи
очите си сведени към пода.
— Не съм — отговори Бела. — Наистина не съм… Искам да кажа, че
имам болки в корема. Скоро ще започне кървенето и…
— Хавърс трябва да те прегледа.
— Ще пиеш ли, или не?
Отново мълчание. После повторно съскане. Последвано от тих стон.
Бъч вдигна поглед. Тънката ръка на Бела се скриваше от тялото на
Фюри, който беше свел глава над китката й и пиеше жадно. След миг той
взе другата й ръка и я постави върху косата си. Тя го докосваше нежно. В
очите й блестяха сълзи.
Бъч стана и се плъзна безшумно през вратата, твърдо решен да ги
остави сами. Не биваше да нарушава тъжната интимност на онова, което