Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Изменниците се разпръснаха. Тивара хвана Лоркин за ръката и го поведе към стаята, която смятаха да делят със Савара. Тъй като не бяха разопаковали раниците си, те просто ги метнаха на рамо. Тивара взе раницата на Савара и двамата се върнаха в Господарската стая.
— … да правим с телата? — питаше един Изменник.
— Оставете я тук. Ако спечелим, ще се върнем за нея — отвърна Савара. Тя взе раницата си, метна я на рамо и когато се извръщаше на другата страна, Лоркин зърна проблясъка на сълзи в очите й.
Постепенно Изменниците се събираха в стаята. Една от тях излезе от страничния коридор до Лоркин и когато се обърна към нея, той видя, че това е Калия. Тя го изгледа безизразно и го заобиколи отдалеч.
„Което е… странно. Очаквах поне да ме погледне с омраза“. Той заби поглед в гърба й и се съсредоточи.
Не долови никакви повърхностни мисли, само смазващо чувство на вина.
— Тя е виновна! — ахна младежът.
Никой не го погледна. Не го бяха чули. Стаята беше твърде шумна. Той се обърна и видя, че Тивара го гледа. Една ръка хвана неговата. До него застана Савара, хванала с другата си ръка ръката на Тивара.
— Не казвай нищо — долови той мисловния й глас. — Сега не е моментът за това.
Той кимна и последва кралицата на Изменниците навън.
Когато Сарал и Теми спряха пред пората и я отвориха с магия, Сония въздъхна с облекчение. Слънцето бе залязло преди няколко часа и тя бе започнала да се чуди дали ескортът им не възнамерява да пътува през нощта. Изменниците преведоха конете си през входа. Когато всички се озоваха вътре, Теми слезе от коня си и отиде да затвори портата, като първо предпазливо огледа улицата.
Сарал скочи на земята, подаде юздите си на Теми и даде знак на Сония и Регин да направят същото.
— Трябва да проверим къщата — рече тихо тя. — Като че ли всички роби ги няма, но е възможно да са останали някои, които са верни на господаря си. Тукашният ашаки сигурно се е присъединил към армията на краля, но е възможно и да си е останал вкъщи или да се е върнал за нещо, както и да е оставил някой приятел да наглежда къщата. Почакайте ни тук.
Сония кимна.
— Имаш ли нужда от помощ?
— Не.
Сарал погледна към Теми, след което се запъти към най-близката врата. Тя не беше заключена и жената се изгуби в къщата. Сония се огледа. Оставането им с Теми бе оправдано. Ако случайно ги нападнеха, щеше да е по-лесно да защити всички под една бариера. Когато тръгна към него, тя забеляза в ръката му малък предмет. Усети слаба вибрация във въздуха и осъзна, че той и конете вече са защитени. Предметът сигурно бе магически камък.
„Значи ние сами трябва да се пазим. Защо да хабят силата си, която може да им потрябва в битката, за да пазят двама неканени чужденци? Добре де, сигурно ги чака битка, а и ние можем да се грижим за себе си“. Сония въздъхна, свърна встрани и се отправи към сенките на близката стена. Под защитата на тъмнината тя разшири щита си така, че да обгърне и Регин. Той я погледна, приближи се до нея, но не каза нищо.
Наложи се да почакат доста. Теми мълчеше, но Сония долавяше тревогата му. Конете не вдигаха шум и стояха с наведени глави. Бяха ги яздили цял ден, само с няколко почивки. „По-продължително и по-бързо, отколкото сме пътували досега. Чудя се… дали вече сме в града?“ Ниските стени и пръснатите из полята къщи бяха заменени от високи стени, които защитаваха намиращите се близо до пътя къщи. Повечето сгради бяха едноетажни, но от време на време — също както в провинцията — над покривите се извисяваше по някоя кула. Сония не можеше да види дали зад тях се простират полета или колко големи са всъщност именията. Единственото, което можеше да види в момента, бе дворът, в който стояха. Той можеше да е обграден от земеделска земя или от други имения.
„Все пак не ми прилича на град. Твърде е тихо“.
Регин пристъпи от крак на крак, рамото му се опря в нейното и тя почувства топлината му. Усещането не бе съвсем неприятно.
„Престани“ — каза си Сония.
Вляво от нея се отвори врата и сърцето й подскочи. После се появи светлинно кълбо и тя с облекчение видя, че това е Сарал.
— Празна е — каза им тя. — Конюшните са насам. — Теми кимна и поведе конете в указаната посока. Сарал погледна към Сония. — Влезте вътре.
Те влязоха в къщата през първата врата. Също както в повечето сачакански къщи, и тук късият коридор ги отведе до голяма стая. Излизащите от двете й страни коридори водеха до спалните, банята, кухнята и другите сервизни помещения.