Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
На съседния покрив стояха четирима ашаки. Когато запратиха срещу тях огнени удари, лицата им се окъпаха в червена светлина. Никой не изглеждаше много по-възрастен от Лоркин. „Нямат търпение да изчакат по-възрастните да се присъединят към тях?“
Бившите роби, които се намираха на долния етаж, забелязаха битката. Някои избягаха, други останаха да гледат. Лоркин осъзна, че сърцето му бие ускорено. При всички досегашни сблъсъци между групата на Савара и ашаките, той бе част от една голяма група. Сега бяха трима срещу четирима. Лоркин се опита да не мисли за енергията, която се вихреше между двата покрива, но не успя. Коленете му омекнаха. Той постави ръка на другото рамо на Савара и се опита да се убеди, че не го прави, за да намери опора. В съзнанието му проблесна спомен от упражненията му по воински умения. „Нормално е по време на битка да се изпитва страх. Важното е да изпълнявате наученото по време на тренировка.
Но аз никога не съм се обучавал да използвам черната магия в битка“.
Отдолу се дочу вик и лъч светлина изригна нагоре между сградите. Пазачите Изменници бяха забелязали битката и се включиха в нея. Ашаките погледнаха надолу, осъзнаха, че ги превъзхождат по брой и отстъпиха. Трима се спуснаха през отвор в покрива, но последният, принуден да се защитава сам, залитна. Удар на Савара го отхвърли от отвора и го запрати пред ръба на покрива.
Внезапно въздухът замря. Савара, Тивара и Лоркин стояха като вцепенени и наблюдаваха мълчаливо. Отдолу се чуха приглушени викове, тряскане на врати и откъслечни удари. Погледът на Лоркин бе привлечен от проблясваща светлина в един от прозорците на къщата, в която се бяха скрили ашаките. Сградата гореше.
Савара се обърна рязко и се спусна към отвора на покрива, който се намираше зад тях. Когато започна да се спуска по въжената стълба, Тивара го хвана за ръката — не счупената, за щастие — и го дръпна след себе си.
— Ти първа — каза той, когато стигнаха до отвора. — Трябва ми малко време да си оправя ръката.
Очите й се разшириха.
— Ранен ли си?
— Скоро няма да съм.
— Тогава ще остана да те пазя, докато…
— Стига глупости. Ашаките избягаха, а изцеляването няма да продължи дълго. Някой трябва да пази Савара.
Тивара погледна към отвора, въздъхна и заслиза по стълбата.
— Не се бави — изръмжа тя.
Останал сам, Лоркин подсили щита си, седна със спуснати в отвора крака и се съсредоточи върху лечението. Достатъчно бе да слее костта и тъканите, за да може да се спусне по стълбата. Скоро капакът на покрива бе свален и залостен, а Лоркин се спусна по въжената стълба след Тивара и кралицата, и заслиза по стълбището.
Когато бутна вратата в основата й и излезе в коридора, младежът установи, че той се е превърнал в част от Господарската стая, стената, която ги разделяше, беше разрушена. Изменниците се бяха събрали в кръг около кралицата си. Когато Лоркин се приближи към тях, той видя, че в краката й лежат три тела, а лицето й е мрачно. Двете бяха на ашаки, но третото… Дъхът на Лоркин секна, когато той разпозна в жената Говорителката Халана.
За миг стаята като че ли се завъртя. Той си спомни как Халана бе поискала доброволци за първата стража. Спомни си и как го бе обучавала в изкуството на камъкотворството — подкрепата й, разбирането й за жертвата, която правеше той, овладявайки черната магия. Обширното познание и невероятните й умения, които сега бяха изгубени завинаги…
Тивара се приближи до него.
— Тя и неколцина други издигаха бариери и поставяха камъни около къщата — промърмори Изменницата. — Ашаките ги нападнали и останалите я изгубили от погледите си. Убила трима, преди останалите да надделеят…
— Трябва да се махнем оттук — обяви Савара. — Ако сме изпуснали някой от тях, той може вече да е докладвал броя ни. Може да се върнат с по-голяма сила. Ако извадим късмет, може да променим местонахождението си, без да ни проследят. Тази нощ може изобщо да не почиваме. Важното е да избегнем сраженията с ашаките, преди да сме се обединили с останалите. — Тя вдигна глава и ги огледа. — Съберете си багажа и си вземете храна, която може да се носи лесно и да се яде в движение.