Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
— Да — съгласи се приятелката й и добави замислено, — мисля, че ти току-що изгори всичките си мостове за връщане назад.
Джени се откъсна от вратата.
— Няма смисъл да обсъждаме повече това, Даян. Стореното, сторено. Не се гордея с постъпката си, но той трябваше да получи този урок. — Тя не издържа на открития поглед на Даян и отмести очи. — Вече съм голямо момиче — каза отбранително — и мога да си нося последствията.
— Значи мислиш, че ще можеш да се справиш, ако го срещнеш през следващата седмица?
Джени кимна. Срамът и болката, които разкъсваха сърцето й, се съвместяваха по странен начин и в момента нямаше сили да се пита как би се почувствала, когато срещнеше отново Брет.
Даян обви ръце около нея.
— Ти би могла да го направиш, но не и аз. Ако бях на твое място, още днес щях да се махна оттук. Клаустрофобията ме налегна отново.
Джени я разбра много добре, но проклета да беше, ако позволеше на Брет да повлияе на решенията й.
— Няма да се оставя да ме принудят да напусна дома си, докато аз не реша това — заяви тя. — Първо искам да дочета дневниците.
— Защо не ги вземеш с теб? Нямам нищо против да си тръгна по-рано, а можеш да ги дочетеш и в Сидни.
— Не, Даян, не мога. Матилда иска те да останат тук, в Чаринга.
— Струва ми се, че отдаваш прекалено голямо значение на тези изпокъсани тетрадки? Каква е разликата?
— От значение е за мен и за Матилда — каза тихо Джени.
Изражението на Даян стана критично.
— Ти не вземаш това на сериозно, нали, Джени? — Почудата на Даян прерасна в изумление, когато Джени не й отговори. — Да не би да искаш да ми кажеш, че духът на Матилда живее в Чаринга?
— Да, нейният дух е тук — каза Джени отбранително. — Понякога чувствам присъствието й толкова ясно, сякаш тя е в стаята с мен.
Даян поклати глава.
— Определено е време да напуснеш тази къща, Джен. Уединението ти е размекнало мозъка.
Джени я изгледа и отиде до спалнята. Когато се върна, Даян разглеждаше картините.
— Остави ги, Даян. — Нямаше сили да ги обсъжда. Беше ги нарисувала, когато смяташе да остане и сега те просто й напомняха за това, което щеше да загуби.
— Искам и ти да прочетеш дневниците на Матилда. Вероятно тогава ще разбереш защо трябва да останат в Чаринга.
На 3 септември 1938 година Матилда беше у Ейприл и Том. Новините от Европа ставаха все по-тревожни и след нападението на Хитлер над Полша, слуховете и предположенията се разпространяваха със светкавична бързина. В малката кухня цареше тишина, нарушавана единствено от отчетливия глас със силен английски акцент на радиоговорителя, който обяви, че министър-председателят Мензес ще направи изявление.
— Скъпи сънародници — започна той с уверен тон, — мой неотменен дълг е да ви съобщя, че във връзка с продължаващата инвазия на Германия над Полша, Великобритания е обявила война на Германия, вследствие на което Австралия също се включва във войната.
Ейприл и Матилда възкликнаха, а момчетата започнаха да си шушукат развълнувано.
— Нашата издръжливост и силата на нашето Отечество ще зависи от това, да не спираме производството на нашата продукция, да продължим да работим, да запазим досегашните работни места, като по този начин съхраним мощта си. Сигурен съм, че въпреки чувствата, които вълнуват всеки от нас, Австралия е готова да понесе това изпитание.
Ейприл хвана ръката на Том. В очите й блестеше надежда.
— Том, няма да се наложи да отидеш, нали? Министър-председателят каза, че е важно да не спираме да работим.
Той я прегърна през раменете.
— Това не се отнася за всички, Ейприл. Все пак, без мъже, работата във фермата ще върви трудно.
Матилда го погледна и видя в очите му трескавия пламък, предизвикан от тревожната вест. Колко ли време щеше да мине, преди той да се поддаде на заразителното войнствено настроение? Радиостанцията в Чаринга, както и всяка друга радиостанция във фермите в Нов Южен Уелс, се превърна в канал за слухове и предположения. Матилда слушаше разговорите, опитвайки се да долови настроенията, и скоро разбра, че мъжете нямаха търпение да отидат да се бият и въпреки че сърцата на жените се късаха от тревога и мъка, не можеха да устоят на изкушението да се хвалят с готовността си да се жертват за каузата.
— Овчарите в Чаринга вече се записаха като доброволци — каза тихо Матилда. — Щом чуха новините в петък, веднага отидоха и се записаха като доброволци. — Тя се усмихна тъжно. — Казаха, че сега им се отдава възможност да отидат и да покажат на останалия свят какви смели мъже има в Австралия. — Думите й прозвучаха сурово. — Ако ме питате, това е само извинение, за да си начешат крастата и да си изпробват юмруците. Много по-вълнуващо е от петъчния бой на стригачите в кръчмата.