Зовът на кукувицата

– Дали не би отскочила да вземеш сандвичи, Робин? – попита той, за да има повод да погледне към удивеното ѝ изражение, галещо самолюбието му.

Завърши бележките си в нейно отсъствие и тъкмо се канеше да се обади на стар колега в Германия, когато Робин нахълта с два пакета сандвичи и вестник в ръце.

– Снимката ти е на първа страница на „Стандард“ – задъхано съобщи тя.

– Какво?

На снимката беше Киара, следваща Дъфийлд към апартамента му. Киара изглеждаше ослепителна; за част от секундата Страйк се пренесе назад във времето, в два и половина предишната нощ, когато тя лежеше бяла и гола под него с разпростряна върху възглавницата копринена светла коса, приличаща на сирена, и шепнеше и издаваше стонове.

Страйк се отърси от спомена и се фокусира върху снимката: той беше наполовина отрязан, бе вдигнал едната си ръка, за да държи папараците настрани.

– Няма страшно – каза той на Робин и сви рамене, като ѝ върна вестника. – Мислят ме за охранител.

– Тук пише – каза Робин, като обърна на вътрешната страница, – че тя е напуснала жилището на Дъфийлд с охранителя си в два часа.

– Ами ето нӚ.

Робин се втренчи в Страйк. Разказът му за предишната вечер приключваше с него, Дъфийлд и Киара в апартамента на Дъфийлд. Тя толкова се бе заинтригувала от сведенията, които ѝ бе съобщил, че бе забравила да се чуди къде е спал. Приела бе, че е оставил заедно модела и актьора.

Пристигнал бе в офиса, облечен с дрехите, с които беше на снимката.

Извърна се настрани и се зачете в материала на втора страница. В него дебело се намекваше, че Кира и Дъфийлд са имали любовна среща, докато предполагаемият охранител е чакал в коридора.

– И на живо ли е такава красавица? – попита Робин неубедително безучастно, докато сгъваше вестника.

– Да, такава е – отговори Страйк и се запита дали само във фантазията му тази кратка фраза прозвуча като перчене. – От кои искаш, със сирене и туршия или с яйца и майонеза.

Робин избра наслуки и се върна да яде на стола до бюрото си. Хипотезата ѝ за среднощното местонахождение на Страйк бе изместила дори вълнението ѝ от развитията в разследването на случая. Трудно щеше да примири образа на покрусен романтик, който си бе създала за него, с факта, че беше преспал със супермодел. (Изглеждаше невероятно и все пак тя бе чула с ушите си неуспешния му опит да прикрие гордостта си.)

Телефонът иззвъня отново. Страйк, чиято уста бе пълна с хляб и сирене, вдигна ръка, за да възпре Робин, преглътна и го вдигна сам.

– Корморан Страйк.

– Страйк, Уордъл е.

– Здравей, Уордъл, как върви при теб?

– Не много добре. Току-що извадихме труп от Темза и твоята визитка е там. Питах се какво можеш да ни кажеш по въпроса.